Балада от името на съдбата

Франсоа ВийонБалада от името на съдбата1

Съдба съм и такава съм била,
та ти ли, Франсоа (не те и зная!),
ще ме наричаш мен убийца зла?
И по-добри от теб ядат калая
и свършват в кариерите накрая.
Оплакваш се, а плачеш за бесило —
не си единствен, стъпил днес на гнило.
Най-знатни люде — гледай! — съумях
да ги направя аз на пух и прах,
пред тях си ти като муха пред слон;
да предизвикваш мен е страшен грях,
така че се вземи в ръце, Вийон!

За цар и крал не съм добре дошла,
че аз отколе гибел им вещая:
сразих Приам2, изчезна сред мъгла
навеки Троя — с участ като тая
и Анибал3 успях да увенчая,
а Картаген превърнах във мъртвило;
и Сципион опита мойто жило;
предадох Цезар със един замах,
а във Египет пък Помпей4 заклах;
в море от кръв удавих аз Язон;
запалих Рим5, жестоко там вилнях…
Така че се вземи в ръце, Вийон!

И Александър колко кръв проля,
загледан към звездата си в безкрая,
а как умря! Сред бойните поля
и Арфаксад6 реших да закопая…
Такъв ми е на мене обичая —
така да бъде, знай, се е решило
и нищичко не се е променило.
В нещастието Олоферн презрях
и ножа на Юдита не, не спрях,
докато спеше. А Авесалом?
Какви коси! Обесих го на тях.
Така че се вземи в ръце, Вийон!

И чуй ме, Франсоа, какво разбрах:
сама да можех днес да всявам страх,
а не съгласно божия закон,
би ви очаквал всички пълен крах…
Така че се вземи в ръце, Вийон!

,

Информация за текста

© Васил Сотиров, превод от френски

Francois Villion

Probleme ou Ballade au nom de la Fortune,

Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2009

Редакция: NomaD, 2010

Издание:

Франсоа Вийон. Стихотворения

Френска. Първо издание

Илюстрации: Алекси Начев

Оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Стефка Добрева

ISBN 954-04-0024-4

ДФ „Народна култура“, София

Francois Villon. ?uvres. Editions Rencontre Lausanne, 1968

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16806]

Последна редакция: 2010-07-14 18:30:00

,

1

Баладата е писана вероятно през ноември 1462 г. след излизането на Вийон от затвора Шатле.

2

Приам — цар на Троя, загинал при падането на града.

3

Анибал (247—183 г. пр.н.е.) — прочут картагенски пълководец, победен от Сципион Африкански (235—183 г. пр.н.е.); и двамата са умрели в изгнание.

4

Гней Помпей (106—48 г. пр.н.е.) — римски държавник, един от триумвирата,