впечатлителни запалянковци им се струваше, че чуват как навън по клоните се пукат пъпките.
На електронното табло наред с имената на световноизвестните шахматисти светна:
Десет големи букви.
Трябваше да се осмисли какво означава това необикновено име в хилядолетната история на шахмата и как да се разбира сега рекордният резултат 5?:? в полза на машината?
— Как оценявате своята победа? — попита в тишината един нетърпелив запалянко.
Електроник засия, не скриваше радостта си и усмивката му хареса на всички.
— Аз сякаш станах друг — звънко каза Електроник. — Това е голямо удоволствие — да мислиш по човешки и да знаеш, че мислиш.
— Електроник, откри ли формулата на гениалността? — викна от залата Макар Гусев.
— Аз разбрах, че точно такава формула не съществува — призна с усмивка Електроник. — Но има основни закони на творчеството. Оня, който ги изпълнява, може да постигне победа.
— Какви закони? — провикнаха се от разни краища на залата.
— Трудолюбие! Увлеченост! Знания! Смелост! Дързост? Минус възгордяване! Всички понятия са със знака плюс или със знака за умножение… И само един минус! — Гласът на Електроник звънеше. — Сега аз зная това съвсем сигурно!…
Обикновените гении от осми „Б“ се спогледаха. Злополучният минус накара някои от тях да се изчервят. Електроник отбеляза за себе си гъвкавостта на формулата: минусът може да се превръща в плюс — плюс скромност!
— Аз научих много неща днес — каза в заключение Електроник.
И как всички си спомниха кой е този победител.
— Мачът на века! — обяви тържествено главният съдия. А опитният гросмайстор го поправи:
— Може би и на хилядолетието…
Вълнението и звуците отново изпълниха залата. Най-съобразителните запалянковци се спуснаха към сцената за автографи. Децата от осми „Б“ викаха „ура“. Компютрите пускаха с всичка сила своите микрофони.
Към Електроник не можеше да се пробие път, бяха го наобиколили в плътен обръч. Победителят с усмивка раздаваше автографи, но същевременно кой знае защо странно свиреше. В общия шум думите на победителя не се отделяха, затова пък всеки от приятелите на Електроник чуваше ясно гласа му. Електроник включи своя радиотелефон и говори; едновременно с целия осми „Б“:
— Макар, твоите опити с камерата за сила ми подсказаха как да съсредоточа силата на волята…
— Професоре, слушах твоята музика по радиото, тя ме вдъхновяваше…
— Сергей, сега зная как да завършим проекта „Космически кораб «Земя»“…
И възрастните ясно чуха гласа на Електроник, който звучеше на далечната от тях сцена, всеки — именно ония думи, които бяха отправени към него. Пианистът Турин — за прекрасната и нужна на хората музика, ученият Кримов — за скорошното разкриване на антигравитацията, а Таратар — затова, че той е най- добрият математик в света.
Но най-важните думи Електроник каза на професор Громов:
— Аз изучих грешките и победите на всички велики хора от миналото, но само живите хора, такива като вас, ми помогнаха да преодолея трудностите. Сега зная какво значи думата — Учител!
Гласът на Електроник внезапно пресекна. Престана жуженето на компютрите. Деликатните шахматни запалянковци напрегнаха цялото си внимание, утихнаха.
Електроник млъкна, опъна се напрегнато, сякаш се вслушваше в нещо много далечно. От залата той изглеждаше твърде строг. Може би никога не бе приличал толкова много на робот.
— Внимание! — отривисто каза Електроник. — Които имат портативни телевизори, незабавно да ги включат! Това е важно… Говори Юпитер!
През залата със свистене, грохот и святкане сякаш прелита космически вятър. Компютрите, които държаха връзка с Юпитер, показваха на екрана цветни вълни. После изплава някакво сивкаво, с метален блясък тяло. И изведнъж на всички екрани светна една чудновата и весела кучешка муцуна!
— Гледайте, нашият Реси! — извика Сергей Сироежкин. — Ето го!
— Какво е това?… Какъв Реси?… Защо там има куче? — се чуха гласовете на запалянковците, и осмокласниците се заеха шумно да обясняват.
Реси, без да мига, гледаше хората. Очите му светеха, всеки косъм сияеше, устата му беше отпорена.
— От Юпитер съобщават — разнесе се усиленият от микрофоните глас на Електроник, — че Реси приема информация от кита на Юпитер… Китът е първата известна нам изкуствена система на тази планета… Центърът за космическа връзка бързо търси академик Кримов и професор Громов…
Учените се отправиха към изхода. Бързащите компютри ги настигаха, разменяха кратки реплики.
— Бих искал да зная — замислено рече Громов — колко милиона години този кит е мълчал и защо е проговорил?
Той си спомни, че Електроник държеше връзка с Реси. Възможно е Реси да се е обучил на нови начини за преработване на информацията. А може би именно блестящата победа на електронната машина е пробудила кита на Юпитер?
В тази минута от Юпитер идеше важна за хората информация. За хората от Космическия кораб „Земя“.
Заедно с осми „Б“ — със Сироежкин, Гусев, Смирнов — се връщаше и Електроник. С кожена шапка, килната настрани, той изглеждаше обикновено момче. Махаше ръце, разговаряше, слушаше Реси, осмисляше отговорите.
— Не можете да си представите колко много значите за мене — говореше Електроник на момчетата. — Когато се готвех за мача, си спомнях нашия клас… Утре ще продължим работата над нашия проект. Нали Семьон Николаевич?
— Да. — Таратар се усмихна, като си представи за миг новите опити на своите гении. — По-точно, ще започнем отначало, нали?
— Ще започнем — уверено повтори Електроник.
Десетки въпроси се посипаха към него. Никой не можеше да чака ни минута повече. Децата разбираха колко важен е за бъдещето на човечеството този обикновен априлски ден, в който се роди Победителят на невъзможното.
Април блестеше.
Април хвърляше върху просторното аквамариново платно слънце, облаци, сняг и дъжд.
От края на това платно лениво припълзяваше лилаво-черен облак. И ако вземеш и дръпнеш за този край облака, ще видиш нощта, звездния космос, далечния Юпитер, а на него — Реси.
Пронизала облака, искреше сребърната игла на кулата, която приемаше сигнали от космоса.
Някой от минувачите беше включил транзистора си и алеята се изпълни с музика. Без думи бе ясно, че говорят звуците на рояла: „Електроник е нужен на всички!“
Електроник погледна смутено приятелите си:
— Благодаря ви, Победители на невъзможното!
А по-нататък?
Нима ще се забравят тези истории?
Не, няма да се забравят!
Ето го в просторния двор на Липова алея бялото училище. Ако се отбием тук след много-много години и се случим на урок по математика, ще видим Електроник. Той си е все същият, никак не се е изменил. През всичките тези години не само бе учил децата заедно с Таратар, но и сам се учеше. Помощникът на учителя
