Джим щеше и занапред да бъде гаранция за невинността на Матотаупа.
Тъй като Джим беше изчезнал от погледа на двамата дакота, и Матотаупа вече не заговори за него, може би той мислеше също така, че Харка мълчи, защото последните думи на бащата бързо го бяха убедили. Нима самият Харка не се беше възхищавал безгранично от белия мъж в бивака на Мечата орда? Нима Джим не беше станал действително спасителят на Матотаупа в блокхауса, а оттам и на Харка? Двамата индианци имаха намерение до вечерта да преминат още голямо разстояние и тъй като нямаха какво повече да си кажат или да вършат, те яхнаха конете. По време на бягството си заедно с Големия вълк особено през първите дни те бяха преминавали много дълги разстояния и затова вече стигнаха местата на тревната степ на север от Мисури. Вятърът бръснеше. По небето преминаваха сиви облаци. Скоро започна да пада дребен град, който оставаше по гривите на конете и в косите на ездачите. Когато се стъмни стегна мраз и започна една от мразовитите пролетни нощи на тази незащитена област. Двамата индианци спряха. Един малък поток, полузамръзнал, няколко храста, под които имаше още изсъхнали клони, всичко това леко защитено от едно малко възвишение срещу вятъра и града — подобно местенце беше най-доброто място за почивка, което можеше да се намери тук.
Мустангите легнаха един до друг, те все още не бяха сменили козината си. Рунтавите дълги косми не бяха красиви, ала полезни за студа. След дълги усилия Харка успя да запали малък огън. После двамата мъже се притиснаха до телата на конете, завити един до друг със завивката от бизонова кожа, и спаха на смени.
Когато три часа след полунощ вятърът разгони облаците, ездачите отново се приготвиха за път. Животните вече бяха станали неспокойни, тъй като надушваха вълци. Те сами напираха да се махнат оттук.
Така сред трудности Матотаупа и Харка опознаваха страната, където смятаха да живеят занапред. Хората обаче, които щяха да намерят там, те все още не познаваха до този ден.
Информация за текста
© 1962 Лизелоте Велскопф-Хенрих
© 1964 Цветанка Калудиева, превод от немски
Liselotte Welskopf-Henrich
Harka, der Sohn des Hauptlings, 1962
Сканиране, разпознаване и редакция: az_vankata, 2008
Публикация:
Велскопф-Хенрих, Лизелоте. Синовете на Великата мечка
Роман [за юноши]. Т. 1 — [3. изд.]
Прев. от нем. Цветана Узунова-Калудиева
Еврика-АВИ; Гулев, София, 1992.
Т. 1. Харка — синът на вожда. — 1992. — 424 с.
1. изд. 1964 на изд. „Народна култура“ в сер. „Юношески романи“.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5134]
Последна редакция: 2008-01-27 20:05:37
