рискуват един нов абордаж.
Скоро от цялата флотилия останаха само пет кораба. Топовете на „Сифанта“ можеха да ги потопят от голямо разстояние. Затова, тъй като вятърът доста се усили, те вдигнаха платната си и побягнаха.
— Да живее Гърция! — извика Анри д’Албаре, докато знамето на „Сифанта“ се издигаше на върха н гротмачтата.
— Да живее Франция! — отвърна целият екипаж, като обедини тези две имена, които бяха така тясно свързани през Войната за независимост.
Беше пет часът следобед. Въпреки преживелиците и умората никой от хората не пожела да си отдъхне, докато корветът не стане отново годен за плуване. Привързаха към рейовете запасни платна, подсилиха с подпори долната част на мачтите, издигнаха една временна мачта на мястото на бизанмачтата, прокараха нови въжета за платната, прикрепиха и изпънаха нови фордуни и вапти, поправиха кормилото и още същата вечер „Сифанта“ пое отново на северозапад.
Тялото на Андроника Старкос, положено на юта, бе пазено с онази почит, дължима й в памет на проявения от нея патриотизъм. Анри д’Албаре искаше да върне на родната им земя тленните останки на тази храбра жена.
Привързаха едно гюлле за краката на трупа на Николас Старкос и той изчезна във водите на същия този Архипелаг, който пиратът Сакратиф толкова пъти бе размътил със злодеянията си!
Двадесет и четири часа по-късно, на 7 септември, към шест часа вечерта „Сифанта“ наближаваше остров Егина и скоро влезе в пристанището му след цяла година действия, които бяха възвърнали сигурността в гръцките води.
Въздухът се разтресе от многократното „ура“ на пътниците. После Анри д’Албаре се сбогува с офицерите и екипажа на „Сифанта“ и предаде на капитан Тодрос командуването на корвета, който Хаджина Елизундо подари на новото гръцко правителство.
Няколко дни по-късно, при стечение на много народ и в присъствието на командния състав и екипажа на „Сифанта“ и на върнатите в родината им пленници, бе отпразнувана женитбата на Хаджина Елизундо с Анри д’Албаре. На другия ден двамата заминаха за Франция заедно с Ксарис, който вече не ги напусна никога; но те възнамеряваха да се върнат пак в Гърция, щом обстоятелствата позволяха това.
Впрочем тези води, някога толкова несигурни, започваха да стават спокойни. Последните пирати бяха изчезнали и „Сифанта“ под командуването на капитан Тодрос никога повече не откри следа от черния флаг, погълнат от вълните заедно със Сакратиф. Това не беше вече Архипелагът в пламъци, а един Архипелаг, открит отново за търговията с Далечния Изток, след като и последните пламъци бяха угасени.
Благодарение на героизма на своите чеда гръцката държава скоро зае своето място сред свободните европейски страни. На 22 март 1829 година султанът подписа едно споразумение с Великите сили. На 22 септември битката при Петра затвърди окончателно победата на гърците. Гръцката държава беше създадена.
Приблизително по това време, 1832 година, Анри д’Албаре и Хаджина Елизундо се установиха в Гърция. Наистина материалното им положение беше скромно, но какво повече им беше нужно, за да бъдат щастливи, щом щастието беше в самите тях!
Информация за текста
© 1973 Георги Куфов, превод от френски
Jules Verne
L’Archipel en feu, 1884
Сканиране: Darko
Редакция: mahavishnu, 2008
Публикация
Жул Верн. Архипелагът в пламъци
Роман
Френска. Първо издание
Литературна група IV. Тематичен номер 3647
Превел от френски Георги Куфов
Рецензент Пенка Пройкова
Редактор Пенка Пройкова
Художник Людмил Чехларов
Художник-редактор Васил Йончев
Техн. редактор Александър Димитров
Коректор Евдокия Попова
Дадена за набор на 24. X. 1972 г. Подписана за печат през февруари 1973 г. Излязла от печат през март 1973 г.
Формат 84?108/32. Печатни коли 12. Издателски коли 9,31. Цена 0,74 лв.
Народна култура, София, 1973
Печат: „Стоян Добрев — Странджата“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7459]
Последна редакция: 2008-05-16 19:04:12
1
През османското робство клефтите или арматолите, планинци от Олимп и Пинд, се занимавали главно с грабежи и разбойничество, но при избухването на гръцкото въстание те се сплотили срещу турците и играли голяма роля в освободителната борба. — Б. пр.
