Наистина, ако Донифан можеше да влезе отново в ролята си на главен ловец на малката колония, с какво настървение би гонил този бягащ и хвъркат дивеч, без да го е грижа да пести изстрелите си! Как се късаше сърцето му, че не може да се присъедини към другарите си! Но трябваше да се примирява и да бъде разумен.
Най-после през последните десет дни на януари Ивънс започна да товари лодката. Разбира се, Бриан и другите искаха да отнесат всичко, което бяха спасили от корабокрушението на своята „Слуи“ Но поради липса на място това беше невъзможно и трябваше да правят подбор.
На първо място Гордън отдели парите, които бе прибрал от яхтата — те можеха да потрябват на младите колонисти за връщането им в родината. Моко натовари хранителни припаси в достатъчно количество за изхранването на седемнайсетте пътника не само през предполагаемото триседмично пътуване, но и в случай, че някакво премеждие по море ги принудеше да слязат на някой от островите на архипелага, преди да стигнат до Пунта Аренас, Порт-Галант или Порт Тамар.
След това в сандъците на лодката сложиха останалите муниции, пушките и револверите от Френч-ден. Донифан поиска дори да натоварят двете малки оръдия на яхтата.
Ако натежеха в лодката, из пътя лесно можеха да ги изхвърлят във водата.
Бриан взе също целия комплект от запасни дрехи, повечето от книгите на библиотеката, най-важните съдове, които щяха да се използуват за готвене на борда, между другото и една от печките на Склада, и най-после необходимите за плаването уреди — морски часовници, далекогледи, компаси, лаг,45 фенери, като не забрави и гумената лодка. Уилкокс избра от мрежите и въдиците онези, които можеха да им послужат за риболов из пътя.
Гордън напълни от река Зеландия дванайсет буренца вода за пиене й ги наредиха едно до друго по дължината на кила, на дъното на лодката. Не забравиха също остатъците от бренди, джин и други напитки, направени от плодовете на трулка и алгароба.
Най-после на 3 февруари целият товар беше на мястото си. Оставаше да определят деня на заминаването, стига Донифан да се чувствуваше в състояние да понесе пътуването.
Да! Смелото момче беше готово на всичко! Раната му бе напълно зараснала, апетитът му се бе възвърнал, трябваше само да се пази. Сега, подкрепян от Бриан и Кейт, той се разхождаше на Спорт-теръс по няколко часа всеки ден.
— Да тръгваме! Да тръгваме! — повтаряше той. — Искам да заминем колкото се може по-скоро! Морето ще ме излекува окончателно.
Отпътуването бе определено за 5 февруари.
Предишният ден Гордън пусна домашните животни. Гуанаки, лами, дропли и всички пернати, не особено признателни за полаганите за тях грижи, се пръснаха, едни — като тичаха бързо, други — като махаха бързо с криле, толкова неудържим беше инстинктът им за свобода.
— Неблагодарници! — извика Гарнет. — И то след като се грижехме за тях!
— Такъв е животът! — отвърна Сървис с толкова комичен тон, че това философско разсъждение бе посрещнато с всеобщ смях.
На другия ден младите пътници се качиха на лодката, която щеше да влачи подире си яла, за да бъде използуван от Ивънс като резерв.
Но преди да отвържат въжето, което ги държеше за брега, Бриан и другарите му поискаха да се съберат още веднъж пред гробовете на Франсоа Бодоан и Форбс. Те тръгнаха натам с благоговение и последната им молитва беше същевременно последен спомен за тези нещастници.
Донифан застана при кърмата на лодката, до Ивънс, който щеше да управлява. Бриан и Моко стояха на носа, до въжетата на платната, макар че при спущането по река Зеландия можеше да се разчита повече на течението, отколкото на вятъра, защото посоката му непрекъснато се менеше поради масива на Окланд- хил.
Останалите заедно с Фан бяха заели места кой където завърне в предната част на палубата.
Отвързаха въжето, и греблата пляснаха водата.
В този момент трикратно „ура“ приветствува гостоприемното жилище, толкова месеца давало такъв сигурен подслон на младите колонисти, които не без вълнение — с изключение на Гордън, много натъжен, че напуска своя остров — гледаха как Окланд-хйл изчезва зад крайбрежните дървета.
Спускайки се по река Зеландия, лодката не можеше да се движи бързо, защото течението не беше много силно. А към обед, когато се изравниха с тресавището на Богс-уудс, Ивънс бе принуден да хвърли котва.
Действително тук коритото на реката беше толкова плитко, че имаше опасност претоварената лодка да заседне. По-добре да дочакат прилива, а после да потеглят отново с отлива.
Престоят трая около шест часа. Пътниците се възползуваха, за да хапнат добре, а след това Уилкокс и Крос тръгнаха на лов и убиха няколко бекасини на края на Саут-мурс.
От кърмата на лодката Донифан можа да повали две великолепни тинаму, които се рееха над десния бряг. Той изведнъж се почувствува излекуван.
Беше много късно, когато лодката стигна до устието на реката. Тъй като тъмнината не позволяваше да се ориентират в протоците между рифовете, Ивънс като благоразумен моряк реши да чака до другия ден, за да излезе в морето.
Нощта беше необикновено тиха. Вечерта вятърът бе замрял и когато морските птици — буревестници, чайки се прибраха в дупките си по скалите, над залива Слуи се възцари пълна тишина.
На другия ден вятърът духаше от сушата, затова морето обещаваше да бъде спокойно до края на Саут- мурс. Трябваше да се възползуват от това, за да изминат поне двайсетина мили, защото, ако междувременно вятърът задухаше откъм морето, щеше да се образува силно вълнение.
Щом се пукна зората, Ивънс вдигна фока, задното платно и кливера. Тогава лодката, управлявана с уверена ръка от щурмана, излезе от река Зеландия.
В този момент погледите на всички се насочиха към билото на Окланд-хил, а после към последните скали на залива Слуи, които изчезнаха, щом завиха край Америкън-кейп.
Дадоха оръдеен изстрел, последван от трикратно „ура“, когато на гафела на лодката се развя знамето на Обединеното кралство.
След осем часа лодката влезе в пролива покрай бреговете на остров Кембридж, заобиколи Саут-кейп и пое успоредно на остров Кралица Аделаида.
Крайната точка на остров Черман се скри зад хоризонта на север.
XV
Излишно е да описваме подробно това пътуване по протоците на Магелановия архипелаг. То не се отличи с никакво важно събитие. Времето се задържа все хубаво. Пък и в тези протоци, широки шест-седем мили, морето нямаше възможност да се развълнува под напора на буря.
Всички тези протоци бяха пусти и по-добре беше човек да не среща тукашните туземци, не винаги настроени гостоприемно. Веднъж-дваж през нощта се забелязаха огньове във вътрешността на островите, но никакъв туземец не се показваше на песъчливите брегове.
На 11 февруари лодката, подпомагана непрекъснато от попътен вятър, навлезе в Магелановия пролив през протока Смит между западния бряг на остров Кралица Аделаида и височините на Земята на крал Вилхелм. Отдясно се издигаше връх Света Ана. Отляво, в дъното на залива Бофор, се трупаха един над друг няколко от великолепните ледници, най-високият от които Бриан бе забелязал на изток от остров Хановер (младите колонисти продължаваха да го наричат остров Черман).
Всичко на борда вървеше добре; можеше да се предполага, че въздухът, напоен с морски миризми, действува благотворно на Донифан, защото той ядеше, спеше и се чувствуваше достатъчно силен, за да може да слезе на суша, ако му се представеше случай да се впусне отново с другарите си в робинзоновски живот.
