Той се обърна и отдалечи със свитата си от четири млади Свещени, които по време на разговора не пророниха нито дума.
— А ако Базовите се върнат? — викна подире им Джоз. — Вие ще се биете ли заедно с нас? Или ще бъдете против нас?
Деми не отвърна, вървеше на север и дългите му бели коси помръдваха по рамената му. Джоз го изгледа, после се обърна към опустошената долина, с удивление поклати глава и отново се захвана да разглежда огромния черен кораб. Скен докосна западните скали, светлината рязко помръкна и премина лек студ. Карколо дойде отново при него.
— Довечера събирам хората си и утре си отивам в къщи. Но ти предлагам двамата заедно да разгледаме кораба.
Джоз въздъхна дълбоко. Защо му е така трудно? Карколо го бе нападнал два пъти и ако запази положението си, ще го направи и трети път. Той се застави веднага да действува. Дългът пред него самият, пред народа му, пред великата цел е ясен. Извика рицарите си, които държаха готови пленените топлинни оръжия и когато се приближиха им заповяда:
— Заведете Карколо в клисурата Клибърн и го убийте. Направете го веднага.
Сипещият протести Карколо бе отведен. Джоз се обърна с тежко сърце, видя Баста Хейвън и каза:
— Смятам те за разумен човек.
— Аз също.
— Назначавам те за глава на Щастливата Долина. Заведи там хората си преди да настъпи нощта.
Баста Хейвън се върна при хората си. Те се разшаваха и скоро напуснаха Долината Бенбек.
Джоз пресече долината и отиде при купищата отломки, които преграждаха Пътя на Керген. Гняв го обхвана, когато гледаше разрушенията и за миг се разколеба. Не трябва ли първо да полети на Керолайн и да отмъсти на Базовите? Той спря пред върха, където се намираха апартаментите му. По някакъв каприз на съдбата изпод натрошения камък се виждаше парче от кристалния глобус.
Като притегли парчето на дланта си, Джоз погледна небето, където мигаше червеното око на Керолайн и се постара да приведе в порядък мислите си.
От дълбоките тунели се появиха хората на Бенбек. Приближи се и Фейд.
— Какви ужасни събития и каква велика победа!
Джоз хвърли парчето кристал обратно в купчината камъни.
— Чувствам същото. И къде ще завърши това, никой не знае, а най-малкото аз.
Информация за текста
© 1963 Джак Ванс
Jack Vance
The Dragon Masters, 1963
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
[[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Поредица_SF_трилър|ОТ ДРАКОНИТЕ ДО КОМПЮТРИТЕ]] (награди Хюго). 1993. Изд. Неохрон, Пловдив и Изд. Хермес, Пловдив. (SF Трилър, No.13). Ред.-съставители: Красномир КРАЧУНОВ, Иво ХРИСТОВ, Н. СТРАНСКИ. Формат: 115?165. Страници: 192. Цена: 13.00 лв.
Съдържание: (въведение) — с.2;
[[1347|Изследователския отряд]], Мъри ЛЕЙНСТЪР [в съдържанието: Отрядът на изследователите] — 3 с.;
[[421|Господарите на драконите]], Джак ВАНС — 60 с.;
[[322|Нямам уста за да викам]], Харлан ЕЛИСЪН — 166 с.;
Съобщение [илюст. към стихотворния роман на Б. Божилов „С ракета LZ на Луната“] — 186 с.;
Енциклопедия на световната фантастика. Част V [Бластер-Борун] — 187–192 с.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/421]
Последна редакция: 2006-08-06 16:26:21
