Графа, вързани един за друг.
Ходът на събитията във Вселената е неминуем и ставащото вече не касаело двадесет и тримата Преподобни. Механизмът на Космоса е длъжен да осигурява спокойния ход на развитието. Така пленниците престанали да бъдат Преподобни и от този миг станали други създания. Какви? — питали се те един друг с печални и тихи гласове, покорно точейки се по Долината на Бенбек.
ГЛАВА 3
В течение на цялата история на Ерлит съдбата на Щастливата Долина и Долината на Бенбек се променяли в зависимост от хода на борбата между родовете Карколо и Бенбек.
Холдън Бенбек, дядото на Джоз, бил принуден да освободи Щастливата Долина от данъци, когато Атърн Карколо, този хитроумен развъждач на дракони, създал първия Дявол. В отговор се появили Джагърите, но противниците избягвали да влизат в открита борба помежду си.
Годините минавали. Илдън Бенбек, синът на Холдън, крехък и нерешителен човек, загинал, след падане от непокорния Паяк. Понеже Джоз бил още дете Гроуд Карколо решил да си опита щастието в борбата. Но претърпял съкрушително поражение в решителната битка от Хендъл Бенбек, чичо на Джоз, Главен Господар на Драконите на Долината на Бенбек. Войската на Щастливата Долина била натикана в една клисура, Гроуд Карколо бил убит, а младият Ървис осакатил Убиеца. По различни причини Бенбекови не успяли да използуват постигнатото преимущество. Ървис Карколо, губещ съзнание от голямата загуба на кръв изтеглил хората си в относителен ред. Всички следващи години между съседните долини тлеел подозрителен мир.
Джос израстнал и се превърнал в млад, но мрачен човек, който не предизвиквал в подчинените си пламенен възторг и ентусиазъм. Същевременно не възбуждал и явна неприязън. С Ървис Карколо взаимно се презирали. При споменаването за кабинета на Джоз, с книгите му, инструментите, моделите и чертежите, със сложната наблюдателна система на Долината Бенбек (разпространяваха се слухове, че оптиката е дело на Свещените), Карколо с отвращение просто разпервал ръце.
— Да се уча ли? Пфу-у! Ама че удоволствие да се ровиш в минали повръщания! И до какво ще ни доведе това? Трябвало е да се роди Свещен, този кисел слабак, който витае някъде в облаците!
Някой си Дуе Алфонсо — търговец на деца, менестрел, знахар и хиромант — предал тези думи на Джоз, който само повдигна рамене.
— Ървис Карколо постепенно ще се изроди в един от своите Джагери — казал той. — Собствената му непробиваема глупост го прави съвършено непристъпен.
Тази забележка по същия път се върнала обратно в Щастливата Долина и засегнала предводителя и по болното място. Той отдавна и тайно се опитвал да създаде в оборите си нова порода дракони, мощни като Джагерите, но притежаващи свирепостта и бързината на Сините Ужаси. Но в работата си повече се облягал на интуицията си, отколкото на съветите на Главния си Стопанин на Драконите — Баста Хейвън.
Яйцата били продупчени и десетина дракончета оцеляли. Ървис ги гледал по метода на камшика и сладкиша. Постепенно животните израстнали. Надеждата на Карколо да обедини в едно ярост и неуязвимост се осъществила четири вяли и раздразнителни създания, широки в гърдите, но слаби в краката и с ненаситен апетит.
— Как може да се създаде нов вид дракон, само със заповед: „Съществувай!“ — с насмешка казвал Баста Хейвън на помощниците си и веднага ги съветвал. — Дръжте се надалеч от тези твари. Умеят само да гълтат и да размахват лапите си.
Времето, усилията и храната, изгубени в безполезни опити, отслабили армията на Карколо. Преуспял само с плодовитите и непретенциозни Мегери. Дългоноги и Крачещи Убийци имал предостатъчно, но тежките и специализирани видове, особено Джагерите, явно не му стигали. Спомените за древната слава на Щастливата Долина не му давали спокойно да спи. Долината Бенбек трябвало да бъде покорена! Често си представял церемония в която Джоз Бенбек изпълнявал ролята на момче за всичко към някой драконов обор.
Претенциите на Карколо се усложнявали и от някои капитални затруднения. Населението на Щастливата Долина се удвоило, но вместо да разширява селищата, да издига нови кули и да копае тунели, Карколо изградил три нови обора за драконите, десетина бараки и огромна тренировъчна площадка. На жителите бил предоставен избор: или да се блъскат в зловонните тунели, или да си построят жалки колиби в подножието на скалите. И водата и продоволствието отивали за драконите. Гладното, болно и жалко население на Щастливата Долина не споделяло въодушевението на Карколо и това отсъствие на ентусиазъм в народа му, го карало да изпада в ярост.
Във всеки случай, когато скитника Дуе Алфонсо повторил думите на Бенбек, Карколо изпитал изпепеляваща омраза.
— Баста! Какво знае този сополанко за отглеждането на драконите?! Съмнявам се, дали разбира речта на собствените си животни.
Имал предвид секретния жаргон, съществуващ във всяка армия, с помоща на който заповедите и инструкциите се предавали на драконите. Да разбере драконовата реч, била мечтата не всички собственици, тъй като с нея се постигал определен контрол над враждебните сили.
— Аз съм практик и струвам двама като него — продължил Карколо. — Може ли той да планира, да развъжда и обучава дракони? Може ли да ги учи на дисциплина и същевременно да разпалва яростта им? Не! Той е предоставил това на стопаните на драконите, а сам се въргаля в кревата, яде на поразия сладкиши и воюва с менестрели-девици в постелята. Казват, че с помоща на астрологията предвижда връщането на Базовите, разхожда се с високо вдигната глава и непрекъснато се взира в небето. Нима такъв човек заслужава власт и благополучие? Казвам — не! А аз, Ървис Карколо от Щастливата Долина? Да! И ще му покажа, че съм прав!
Дуе Алфонсо охлади малко гнева му.
— Не е така просто. Той е по-бдителен, отколкото си представяш. Драконите му са в отлична форма и често ги посещава. А що се касае за Базовите…
— Не ми споменавай за Базовите — разбушувал се Карколо. — Аз не съм бебе, та да се боя от глупости.
Отново Дуе Алфонсо го спрял.
— Послушай. Говоря сериозно и ти можеш да извлечеш някаква полза от думите ми. Бенбек приказва с мен в кабинета си…
— А, знаменития кабинет!
— Той извади от щкафа кристално кълбо, поставено на черна подложка…
— Аха — заръмжа Карколо, — кристално кълбо!
Дуе Алфонсо продължи спокойно, като не обърна внимание на тази реплика:
— Видях това кълбо. Изглежда, действително вмества в себе си целия космос. Вътре се движат звезди и планети. Бенбек ми каза, че е създаден от древните и е попаднал на Ерлит заедно с първите заселници. Тази небесна сфера показва положението на всички близки звезди. Показа ми малко бяло петънце — нашия Скен, а също и червената звезда Керолайн. Това име открил някъде в старинните справочници. Тази зловеща звезда се приближава към Ерлит през неравни промеждутъци от време, като се движи заедно съз звездните течения в мъглявините. И сближаването винаги съвпада с нападенията на Базовите. Тук аз си позволих да изобразя изумление, на което Джоз ми изложи теорията си: „В историята на Ерлит има шест нападения на Базови, или Графове, както ги наричали отначало. Изглежда, когато Керолайн се приближава към нашия звезден куп, Базовите запрепускват по близките светове в търсене на хора. Последното нападение станало по време на Кергън Бенбек. Сам знаеш, как е завършило. Сега Керолайн отново се приближава“. Ето какво ми разказа Джоз Бенбек, което исках да ти предам — завърши Алфонсо.
Независимо от раздразнението си Карколо се заинтересува.
— Искаш да кажеш, че вътре в това малко кълбо се намират всички звезди на космоса?
— Не мога да бъда сигурен — отвърна Алфонсо. — Кълбото се намира в едно черно чекмедже и подозирам, че вътре има и механизъм, който проецира и движи светлите петънца на звездните изображения. Във всеки случай това е удивително изобретение и аз бих се гордял, ако го притежавах. Предложих на Бенбек няколко ценни предмети за него, но той отказа категорично.
