А гледката бе наистина впечатляваща — две съвсем еднакви красавици, облечени в еднакви бели бричове за езда, със същите проницателни очи и разпилени коси, с еднакви до последната извивка стройни тела… Но едната изписала върху лицето си омраза към всичко живо и неживо във вселената, а другата сияеща като извор на щастие и жизненост.
— Коя си ти, вещице? — проговори пресипнало Т’сейс. — Приличаш на мен, но отвътре си различна. Или най-сетне ме е споходило така жадуваното избавление от лудостта?
Т’сейн поклати бавно глава:
— Името ми е Т’сейн. А ти си моята сестра близначка Т’сейс. Затуй трябва да те обичам, а и ти мен.
— Обич? Аз не обичам никого! Ей сега ще ти прережа гърлото, от което светът само може да спечели — и тя наново вдигна острието.
— Недей! — извика отчаяно Т’сейн. — Защо искаш да ме погубиш? Нищо не съм ти сторила!
— Стига ми това, че те има, а на всичко отгоре си дошла тук, за да ми се подиграваш задето съм така отвратително грозна!
На което Т’сейн неочаквано се разсмя.
— Отвратително? Грозна? Не. Аз съм красива, защото тъй казва Тюрджан. Следователно ти също си красива.
Лицето на Т’сейс потъмня от внезапно нахлулата в него кръв.
— Пак ми се подиграваш!
— Не съм и помисляла. Ти наистина си много красива.
Т’сейс отпусна ръка и острието на сабята увисна надолу. Лицето й се смекчи под маската на размисъла.
— Красота, значи. Какво е това красота? Възможно ли е да съм била сляпа за нея, със замъглено от някое заклинание зрение. Кажи ми, как човек открива красотата?
— Не зная. За мен е много лесно. Не е ли красива играта на цветове по небосвода?
Т’сейс вдигна учудено глава.
— Тези неприятни проблясъци? По-скоро ги намирам за дразнещи, дори кошмарни, но във всеки случай ми се гади от тях.
— Но виж колко нежни, крехки и изящни са цветята в краката ти.
— Това са паразити и вонят гадно.
Т’сейн поклати тъжно глава.
— Не зная как да ти обясня красотата. Изглежда си лишена от способността да виждаш радостта във всичко, което ни обкръжава. Нищо ли не ти доставя удоволствие?
— Само убийствата и разрушението. Виж те са много красиви.
— За мен пък те са ужасно зло — сбърчи вежди Т’сейн.
— Така ли смяташ?
— Сигурна съм.
Т’сейс отново придоби замислен изглед.
— Но как да разбера кое е добро и кое зло? Сигурна бях, че да убивам е нещо естествено, а сега ти твърдиш друго.
Т’сейн сви рамене.
— Живяла съм кратко и все още мъдростта ми е непозната. И все пак смятам, че всяко същество има право на живот. Тюрджан сигурно ще ти го обясни по-добре.
— Кой е този Тюрджан?
— Той е много добър човек и аз го обичам. Скоро ще се върнем на Земята, където небето е безмерно, бездънно и тъмносиньо.
— Земята… Ако дойда с вас на Земята, ще позная ли там любовта и красотата?
— Възможно е, защото умът ти е настроен да открива красивото, а красотата, с която си дарена, може да предизвиква любов.
— В такъв случай повече няма да убивам, независимо от размера на злото, с което се срещам. И ще помоля Панделуме да ме изпрати на Земята.
Т’сейн пристъпи напред, обгърна талията на Т’сейс и я целуна.
— Ти си моя сестра и аз ще те обичам винаги.
Лицето на Т’сейс замръзна. Сечи, мушкай, тъпчи, съветваше я умът й, но някъде от дълбините на тялото й бликна друг, свеж повей и я изпълни с остро усещане на доволство. На устните й разцъфна усмивка.
— Щом е така… и аз те обичам, сестрице. Повече няма да убивам, а ще отида на Земята, за да открия там красотата и любовта… Или да умра.
След тези слова Т’сейс яхна жребеца и препусна към далечната Земя — в търсене на красотата и любовта.
А Т’сейн остана на прага, загледана в стопяващия се образ на сестра си. Наблизо се разнесе вик и от гората се показа запъхтеният Тюрджан.
— Т’сейн! Стори ли ти нещо тази прокълната вещица! — той дори не почака за отговор. — Ей сега ще я покося с магия, та да не причинява повече болка никому.
Той се извърна, за да призове една от огнените стихии, но Т’сейн запуши устата му с длан.
— Недей, Тюрджане, не бива. Тя обеща повече да не убива. Пое към Земята да търси онова, което не е могла да открие на Ембелион.
Докато двамата разговаряха, препускащата девойка се изгуби в далечината.
— Тюрджане — промълви Т’сейн.
— Кажи, какво има?
— Когато се върнем на Земята, ще ми намериш ли черен жребец като този на Т’сейс?
— Естествено — отвърна Тюрджан, разсмя се гръмогласно и я поведе обратно към къщата на Панделуме.
Информация за текста
© 1950 Джак Ванс
© 1997 Юлиян Стойнов, превод от английски
Jack Vance
Turjan of Miir, 1950
Сканиране: З. Петков, 2010
Разпознаване и редакция: moosehead, 2010
Издание:
сп. „Върколак“, бр. 4/1997 г.
ИК „Ерато“, 1997
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15862]
Последна редакция: 2010-04-09 10:00:00
