музиката заигра, а гранатите валяха от проклетата гора. Но ний знайм, че генерала и той върви преди нас, и фукнахме, като хала, към редута… и завчас „На щики!“ команда става: бой, и крясък, и ура! Вижте ми сега ръкава: — не знам кой го тъй раздра! И разбърка се народа! Опълченците крещят: „Ура! Смърт или свобода!“ „Аман!“ — турците реват. Всички гуркаме се вътре! И там кръвнина и сеч: един охка, друг се тътри — но редутът наш е веч! — Успокой се, братец мили, и кракът не шевели! — Нищо, ваше благородье, той от радост не боли! 1882 ,
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Диа Ангелова, Мартин Митов, Живко Иванов и студенти от Пловдивския университет
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5177]
Последна редакция: 2008-01-29 23:40:00
