те зърнаха през гъстака хубав дом и светлина и колата там стигна. И слугите свойте гости ги посрещнаха завчас и със думи благи, прости поздравиха ги тогаз… В топла стая вси влезнаха, до огнището седнаха… Сладко! Мрак и студ навън, вътре буен грей огън! Веч вечерята, готова, чака да я почетат, на трапеза орехова топли ястия стоят. Сладко майката благата за вечерята богата кани чеда, кани мъж… Но… се буди изведнъж! Види старата си къща и във нея студ и мрак, и неволята е съща, и децата гладни пак. Тя се страшно разтреперва и не смее да поверва! Леден я побива пот… Гасне нейния живот… Ден минува, друг настава, буря по небето вий, а жената нито шава, нито яде, нито пий, и децата все си пискат, от майка си хлебец искат, а тя с цъклени очи гледа страшно и мълчи. Подир два дни пред носило с бързи крачки ходи поп, във ръка държи кадило, пее песнята за гроб. А след бедната клетница плачат мънички дечица и гласът им, леден веч, вятър носи надалеч. ,
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4268]
Последна редакция: 2007-11-20 08:00:00
