Сантиментална разходка по Европа

В песните ми тръпне техний лик засмен!
Пловдив! Пловдив! Ето трите му могили —
сред полето равно легнали камили —
и аз беден пътник, морен пилигрим,
с радост пак му гледам синкавия дим.
Ето веч пристигам в столицата наша!
Тя е пак самата! Пак е тая каша
от язици, вери и наций безчет,
от които няма ни образ, ни цвет;
със свойте лантерни, балове, венгери,
от които вечер въздухът трепери,
със свойте интриги, калове, вони,
що Марица цяла не може уми,
с мойто тихо гняздо и скромен подслон
и — мила съседка на срещний балкон.

1880

,

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Надежда Владимирова, Мартин Митов, Словото; Емигюл Османова, Пловдивски университет, септември 1999

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5159]

Последна редакция: 2008-01-29 00:10:00