Днес ненадейна е епоха, благоприятна зарад нас; днес редки времена дойдоха за всеки един народ със свяс. Великите дела, що стават, се без промяна във светът: на някои уроци дават, на други за свобода път; тоз лее кръв за народна слава, друг мре във бой, в огън и в дим — за волност всеки днес въстава; а ние сѐ стоим, стоим! Падна големият притеснител и удушвачът на волността; падна тиранският подкрепител, който се бореше със съвестта. Внукът Бонапартов недостойни, гладникът за слава и за кръв — падна на полята Седански бойни, като роб на врагът се предаде пръв! Но французкият юнак се храбро бори против своят враг неукротим, „Победа или смърт“ — той говори; а ние сѐ стоим, стоим! Славяни, рождени братия наши, за страшен бой се готоват против тевтонството, кое ги плаши, за да ги махне от светът. Тия помежду си са се съгласили с оружие и с умствени знак да скършат с младите си сили яремът на своят стари враг; па и нас тия одързостяват от турци да се освободим; съвет умни тия ни подават, а ние сѐ стоим, стоим! Русия, наша сестра велика, дали ще да ни подкрепи? О, не! Да почнем ние славна битка — не би могла тя да утърпи. Братски ще русинът нам да помогне, фръкна ще сърбин кат сокол и черногорец млад ще скокне; а румънинът е наш сърцебол! Цял изток с нази ще въстане против Христовият враг непримирим и бог, и векът нас ще брани; и ние сѐ стоим, стоим! Студени книжници, митари се сбират недалече от нас, та в своите мъртви олтари мъчат се волният да удушат глас. Ние чакаме от тях спасение и питаме ги: „Какво? Какво?“ А тия ни постоянно гощават със туй проклето Statu quo! А гласът на братията ни, що страдат, нас вика там да ги спасим! Доколе турци нас ще владат? Доколе ние ще да стоим!? 1871, февруари 13, Олтеница Стихотворението е писано по повод Френско-пруската война (1870–1871) и е отпечатано от Любен Каравелов във в. Свобода през 1871 г.
,
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Преслав Марков
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8429]
Последна редакция: 2008-07-03 10:30:00
