Самуил или мечтания на Перник

О, Перник! Славно ти стоеше
против злобната съдба!
И горд, и недостъпен беше
въз таз отчаяна борба!

Но твоят жар накрай изстина
сред общата злочестина
и жалка беше ти съдбина:
о, Перник, срамно ти падна!3

Падна, уви, и име твое
угасна в мрак и пустота
ведно с подирните герое,
ведно, уви! със волността!

III

Бучете, ветрове, бучете!
Излезте, бури, с лудина,
та небесата помрачете!
Гърми! о Витош планина!

Бъдете бури вий, стихии,
че буря има и във мен!
И вие, горски самотии,
ехтете жално тоя ден!

О! Страшни спомени ми идат
във тоз вълшебен, грозен миг
и призраци отвред се видат,
и чувам техний плачущ вик.

IV

Скали грамадни срещу мене!
Гиганти мраморни, без глас!
Защо сте вие умълчени!
Ил нищо не вълнува вас?

Как? Нищо вий не сте видели
от тез ужасни времена?
По вас тез точки почернели
не са ли кървави петна!

Кажете ми да чуя ази
дали е някога тук бил
на таз могила срещу вази
великий, мрачний Самуил?

Видя ли ви се той юначен
и горд като пустиний лев?
И взорът беше ли му мрачен
и пълен с буря, с ярост, с гнев?

Не сте ли чували гласа му
внезапно тука да гърми?
Как тръпнат от яростта му
вси брегове и вси хълми.

Да, вий го знайте Самуила!
Навред, при Пинд, при Термопил,
при Емус, Дрин, на таз могила,
живее образа му мил!

Везде го видя като хала
разпален, буен, страховит
да брани като Анибала
отечеството си сърдит!

Ту в ихтиманските рътлини
врага потиска с кървав бой,
ту пък морейските долини
със кръв и кости пълни той!

Ту край едрейските брежища
като светкавица лети,
ту през гори, поля, равнища
за нови битки се вести!

Тук воевода лют и славен!
Там — бежанец, един остал,