и писмена народни те вещо сътворили, и божието слово чрез тях му го открили и дали му живот. Вси царюве, народи зачули с удивленье, че в Крумова държава бутнали с посрамленье Перунова кумир! И бързо, ненадейно лъснала България, във нея се вцарили божа благословия, наука, зрак и мир! И двата силни братя чрез грижи безконечни, с величие душевно но крайща най-далечни разсявали светлик. Разпалено учили ту жители преславски със думи братски, живи, ту племена моравски по разумен язик. Слушали всички с радост ученье благодатно, че то било им мило и родно, и понятно за техните души. И то се вкоренило, и плод безценен дало; ей десет века има, откак му е начало, и славно пак звучи. Мильони души днеска то тегли и сбратява, на него едногласни фалби творцу въздава и цял славянский мир! Кат щит непроницаем живота ни запази и вси беди враждебни, що сполетяха нази, отблъсна най-подир. Подвижници безсмъртни! Не тий ли са причина, задето нам народа не падна, не загина под грозната съдба? Не тяхното ли име от мъртвий сън вдигна ни и тоз огън божествен нечакано вдъхна ни за жизън… за борба?! Да; в подвига им светли за нас примери има отечество да любим с любов неугасима и неговата чест… За него да милеем, за него да се трудим и тям делата сяйни, с кои се толко чудим, и ний да вършим днес. О, сенки величави!… Светила лъчезарни, със вази се гордее родът ви благодарни от вази вьзроден. И нека чуй вселена чрез наште ликуванья, чия се памят слави сьс песни, с възклицанья и с венци тоя ден!!… Сопот, 12 май 1875 ,
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Преслав Марков
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8442]
Последна редакция: 2008-07-03 10:30:00
