Недейте плака, мили,
над вашата беда,
гнездо си ново свийте —
хай, дайте си труда!
Недейте се отчайва,
сдобийте малко дух:
в полето още има
и сламчици, и пух;
че всичко е възможно
и лесно на света,
дордето бъде жива
в гърдите любовта.
VII. Леопарди
Защо за скръб, горчевини
поета, боже, си орисал?
Защо го ти обремени
със твоята висока мисъл?
Защо си го без жал проклел
с гладът дело да има често
и кат на гордият орел
не си му дал в небето место?
Защо си го осъдил тук
да има гърди за страданье,
да бъде стон, да бъде звук,
да бъде цял едно риданье?
Защо си го направил ти
твар зарад битки и за лира:
от крехко стъкло — да кънти,
от стомана — да се опира?
Защо един за всички той
да чувствува, да бди, да плаче,
да няма отдих, ни покой
и вечно някой кръст да влачи?
Защо за капка слава той
да дига ураган от злоба
и за дарът случаен твой
да го преследват и зад гроба?
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Мартин Митов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4838]
Последна редакция: 2008-01-10 20:50:00
