I Утрепано, пребито,с пречупена нога,то страшно, жаловито,със кал и прах покрито,квичеше до брега.И вдигаше крачетосъс мъка и със рев,и сякаш на небетопоказваше го, клето,с моление и гнев.Дълбока скръб горешевъв погледа му прост,плачът му остър бешеи черна кръв шуртешеиз счупената кост. II Веднага дотърчахадеца метежен рой.„Удрете!“ — изкрещяхаи псето връхлетяхапак камъни безброй.И сред реката хладнанещастното скочи —от таз дружина жадназа кръв и безпощаднада се одалечи.Но камъните жестокопреследваха го паки кучето високосъс страх, с молебно окоридайше кат челяк.„В главата! Във главата!“ —бе общият ответи с весел смях децатаму дупчеха месатасъс удари безчет.Те имаха надмощье,не даваха му срок,крещяха: „Още! Още!“ —и гледаха как то щепотъне в бързий ток. III И аз, мечтател бледен,присъствувах тогазна този вик победен,но тоя стон последени паднах в мисли аз:Детето е о боже,душа незлобна йощ —и то е ангел тоже, —но кой успя да вложиза злото в него мощ?Кой таз невинна младостспособна я сторив плачът да чува радост,в кръвта да сеща сладост —да пей и да мори?Закон на естеството,фатален, лют закон!Зародишът на злотое турен под челотокато един нагон.От първата минута,при първите зари,душата в мрака лутаи слаба, малка, люта,за жертви веч гори.
