I Земя черногорска,уважавам те,земя бедна, горска,земя туркоборска,поздравлявам те! Поздравлявам твойтеголи висоти,горите, усойтеи във тях геройте,що ги раждаш ти. Бедна си, безродна,скръбна си на глед,дива, непроходна —ала си свободназемя в този свет. Във тебе не блеятбезбройни стада,рози не виреят,гроздове не зреятпо твойте бърда. Златната коприна,в теб не става тя,кат мойта родинати не си градина,пълна със цветя. Нищо не те кити!Тук само цъфтятлаври по скалите,колкото момитевенци да сплетат! II Градове богатити ги не владейш,с монументи злати,с мраморни палатити не се гордейш. Но всяк връх, усояи всяка скалапоказуват брояна толкова бояи славни дела. Теб те не смръсявани тиран, ни роб.Врагът в теб не влява,влезне ли — тогавати му ставаш гроб. Турчина трепериот ужас, позор,колчем с теб се мери.И вечно се периснежний Дормитор!1 III Нивга не ще идав родната земяна славний Пелида,де на Леонидапочива праха — та с глас тих и жаленда прикажа тамнаший бит страдален,наший бунт печален,наший яд голям; защото гласа ми,ако бъде чути из гроба станесъс своето знаменякой герой лют и поглед сърдитов мене като впий,с дума гръмовитатой грозно попита:„Колко бяхте вий?“ IV Но ти, земя бедна,на такъв въпросняма да си бледна:да дадеш си вреднаответ горд и прост. Ти можеш показатвоя народ гол