Българинът в Букурещ

Иван ВазовБългаринът в Букурещ

I

Букурещо чудний,
о, боерский град,
шумен, многолюдний,
хубав и богат.

Тебе тука лея
ситни стихове,
тебе, граде, пея
в тия часове;

всичко в теб се пери
сред шум, трясък, бой
и въздух трепери
в Поду Могошой.

II

Ето че се спира
странник удивлен,
гледа и се взира
смаян, заглушен.

Гледа непознати
вещи, чудосий,
среща с? брадати
хора с паларий.

В лавките кристални
скъпотий лъщът,
в улици безкални
каляски трещът.

Ей там се навалят,
тук бързо търчат,
ту шапките свалят,
ту шумно гълчат.

Тоз пристига, сгазва
пътник ил съсед,
пардонът му казва
и бяга напред.

III

Но ей друга гледка:
в пъстро деколте
гиздава гризетка
в пътя полете.

Гледа бели плещи,
стан и нежен врат,
но биржар: пазещи! —
вика му отзад.

Бяга он от тука
със потайна скръб,
със тогоз се чука,
друг го муши в гръб.

IV

Вечер, кат лампади
слънцето менят,
широките стради
по-силно гърмят.

В бричките разкошни
дамите лъщът
и кат визий нощни
губят се в шумът.

Млади тук и стари
тръгват на разход,
градини, булвари
се пълнят с народ.