Де е моя рай

Иван ВазовДе е моя рай

Истина е, другий свят
малко още е познат,
затуй в други стари басни
нека днес да полетим
раюве да навестим,
може би и по-прекрасни.

        Вий ще мрете, с тъжен глас,
казва Питагор на вас,
но вий пак ще се родите
и пак тук ще се живей.
Пак ли тука? О недей!
Кой ти верува лъжите?

Твърде малко ни тешиш
с тия думи празни, голи,
като искаш да държиш
нази пак във тез неволи.
По угода ни лъжи,
или правото кажи!

        Тоя, който пък създаде
Елисейските поля,
по-приятен рай изля,
кат му вечен мир отдаде.
Но във тоз блажений рай
любовта не пребивава,
а тоз мир, покой без край,
най-подире домъчнява.
Без любов и в самий рай
може мъчно да се трай.

        Один, скандинавский бог,
на народа си жесток
в другия живот обрича
ратни подвизи, сеч, бой,
и там всяк един герой
с венци лаврови накича.
Аз почитам храбростта,
всички вий и аз желая
слава в битка да сдобийм,
ала мисля, че във рая
няма нужда да се бийм.

        Друга пък надежда храни
негърът заточен, клет,
кого чакат за напред
сѐ туй робство, се тирани.
В свойте мъки и тегла
вярва, че подир смъртта си,
ще сдобие волността си
и на родната земя
ще се върне да пирува
и пак вечно да добрува.
Аз, обаче, жив ил в гроб,
тебе искам да съм роб,
моят хубав рай е тамо,
дето тебе видя само.

        Да оставим Шкотский рай,
кой посреди мъглите трай
и където обитават
само сенки без тела.
Малко туй ме възхищава:
никой път не щъ жела̀
в броят им да се представа.
Сянка да съм ме е страх,
тя по нищо е от прах,
и телата по са харни,
в рая с тях сме благодарни.

Умно струва Мохамед —
със фантазия крилата —
дето казва, че с телата
ще да влезнем в оня свят.
Тамо хурии без чет,
хубавици и сладчайши,
праведните веселят,
тамо млади Фатми, Айши
с нектар вечно ги поят
и със радости безкрайни…

Но във тез места омайни
липсва туй, що на страстта
благородна прелест дава
и в сърца ни сладостта
до блаженство възвишава;