неутрализират. А методът на Райф третирал всички бацили като механични системи, които можели да бъдат унищожени чрез вибрации.
Д-р Райф подложил самия себе си на лъчението, без да получи никакви увреждания. Апаратурата била настроена да унищожи обичайните вирусни инфекции и след процедурата Райф в продължение на няколко часа се чувствал отпаднал и уморен. Предположил, че причина за това е отделеният след унищожаването на вирусите токсин и осъзнал необходимостта от детоксикация. Организмът трябвало да бъде подготвен за лечебния импулс. Излагането му под въздействието на лъчите можело да доведе до моменталното отделяне на голям брой токсични фрагменти в кръвта. Лъчевото лечение трябвало да се прилага на дози. Тъканите на тялото трябвало да получат със специални течни електролити, които да спомогнат за бързото елиминиране на токсините.
За да се стимулира лечението, пациентът трябвало да бъде обгърнат от „носещо поле“ — своеобразно всепроникващо електрическо тяло, благодарение на което импулсните светлинни лъчи да могат да проникнат във всяка кухина на организма. Повърхностното излагане на лъчите не би могло да излекува пациента напълно. Светлинните лъчи трябвало да проникнат в цялото тяло. Д-р Райф разработил метод, при който пациентите бивали обгръщани от безвредно електрическо поле с акустична честота, докато се подлагат на интензивните краткотрайни електро импулси. Така лечебните лъчи можели да унищожават специфичните патогени в цялото тяло, без да причиняват вреда на пациента.
За генерирането на първичното и вторичното импулсно поле д-р Райф използвал два осцилатора. Първичното поле на „потапяне“ се получавало от акустични генератори. Импулсът се осигурявал от диатермична машина, свързана с мощен предавателен усилвател. Така двете енергии можели да унищожават патогените in vivo. Каталогът на д-р Райф винаги съдържа двойка смъртоносни честоти за патоген.
Д-р Райф открил, че вирусните култури били податливи на импулсите от специалната лъчева тръба. Настроени на смъртоносната степен на един патоген, лъчите действали безпогрешно. Подборът се превърнал в отличителен белег на лечебния метод. Можело да се случи да има по няколко патогена, прикрепени един до друг. При избирането на смъртоносната за единия честота, останалите оставали невредими. Целта обаче бивала напълно унищожена.
Д-р Райф тествал ефективния обхват на лъчите и определил безопасното за пациентите разстояние от източника на лъчение. Патогенните култури не били в безопасност никъде в близост до устройството. Д-р Райф разположил лампата в единия край на лабораторията си и започнал да поставя културите на различни разстояния от нея. В последния изумителен експеримент отнесъл културите вън от лабораторията в затворени контейнери. Оказало се, че из — лъчвателната лампа действа ефективно върху вирусните култури на разстояние 13 км! Металните стени не можели да предпазят вирусните култури от смъртоносните лъчи, тъй като действали като проводници. Дори при използването на алуминиеви контейнери настроените лъчи унищожавали целите си, където и да се намирали.
Това представлявало едно от големите открития в медицината с огромно значение за човечеството. Принципът на практика правел възможно излъчване на лечебни емисии в ефира. Цели градове можели да бъдат електрически „ваксинирани“ от една-единствена подвижна станция. Потенциалът на системата бил зашеметяващ. Епидемиите можели да се контролират, без да са нужни отнемащите време индивидуални прегледи. Излъчваното смъртоносно послание щяло да унищожава специфичния патоген само с няколко прости емисии. Непрекъснатото наблюдение на заразните болести можело да се прави чрез непрекъснати здравни „предавания“.
Завоеванието
Д-р Райф прокарал целия си екип през различни честоти. Всякакви зарази изчезвали под въздействието на лъча. Райф бил в състояние да изолира причинителите на инфекцията и да ги унищожи с най-обикновено завъртане на копчето за настройка. Спецификата на устройството била толкова прецизна, че отделните видове микроби можели да бъдат вземани на прицел наведнъж. Лечение с едно натискане на копче!
Използването на лампата в лабораторията осигурявало непрекъснат източник на ваксиниране. След известно време в телата на членовете на екипа имало толкова малко токсични вещества, че признаците на отпадналост започнали да изчезват. Сътрудниците му не се разболявали от нищо. Не хващали дори хрема.
След време д-р Райф почти не използвал ръкавици, когато работел с вирусни образци. Освен това нито той, нито някой от сътрудниците му не прихванал нито една от болестите, с които се занимавали. Лъчевата тръба ги „ваксинирала“ срещу всяко заболяване. Д-р Райф съобщил резултатите на медицинската общност, като самият той си останал конструктор и създател на системата.
Като изследовател патолог, д-р Райф никога не използвал устройствата в медицинската практика. Другите лекари желаели да се сдобият с тях, тъй като разбирали потенциала им. Д-р Лий Форест наглеждал дизайна и сглобяването на много компоненти за системата на Райф. Самият У. Д. Кулидж (Дженеръл Електрик) с готовност предоставил на Райф и сътрудниците му рентгенови лампи, запълнени със смес от водород и хелий. Подобрените модели били изпитани и настроени така, че да излъчват единствено желаните електро импулсни лъчи. Всичко това било най-добрата възможна препоръки на системата на Райф пред медицинската общност.
Щом научили за чудесата, много лекари започнали да настояват за създаването на по-малки преносими устройства. Не след дълго били сглобени първите модели, които били предоставени на лекарите за ограничено ползване. Когато с тях се боравело правилно, устройствата действали безпогрешно и унищожавали напълно всякакви видове инфекции и заболявания. Нямало нито един случай на неблагоприятно действие на лъчевите инструменти на Райф. А и не би могло да има. Преносимите устройства работели на абсолютно безопасни нива и не можели да причинят никакви вреди.
Внимателното наблюдение на състоянието на пациентите показало, че устройствата на Райф са на път да предизвикат революция в здравеопазването. Възпаление на гърлото можело да се излекува за секунди — достатъчно било само да седнеш на стола в лекарския кабинет. След облъчването пациентът правел гаргара със специален разтвор, който премахвал отделените токсини.
През 1934 г. д-р Милбанк Джонсън основал център за лечение на рак в Скрипс Касъл, Сан Диего. Екипът се състоял от специалисти от различни институти; в него влизали д-р Дж. Док (професор по медицина от Туланския университет), д-р К. Фишър (Детска болница, Ню Йорк), д-р У. Морисън (главен хирург, Санта Фе), д-р Р. Лаунсбъри, д-р Е. Коп, д-р Т. Бъргър, д-р Дж. Хийтгер, д-р О. К. Грюнер (Комисия „Арчибалд“ за изследване на рака към университета „МАКГИЛ“), д-р Е. К. Роузнау (клиника „Майо“) и др. Д-р Райф заемал поста главен консултант по въпросите на терапевтичното оборудване.
Оборудваният с лъчевата система на Райф център започнал да набира пациенти с диагноза туберкулоза и рак. Постъпили петнадесет болни от рак души, чието състояние било обявено за безнадеждно от експертите. Всички се намирали в напреднал стадий на заболяването. Малцина били оставените на амбулаторно лечение. Пациентите били рутинно подлагани на въздействието на лъчевата тръба на Райф. Мечтата започвала да се превръща в реалност. Човечеството най-сетне имало надежда.
С оглед критичното състояние на пациентите се взело решение времето на облъчване да бъде удължено до три минути. Оказало се, че лечението не можело да се прилага всеки ден, а между отделните открития серии трябвало да има периоди за почивка. Тежко болните пациенти просто нямало да издържат големите количества токсини, изхвърлени в организма им от унищожения вирус ВХ. Често пациентите изпадали в емоционални депресии, докато не получавали дозите си. Екипът заседавал на час и разглеждал състоянието на всеки пациент. Дългото излагане под въздействието на лъчите можело да доведе до тежки лимфни инфекции и отравяне на кръвта. Ето защо се прилагало триминутно облъчване на всеки три дни. Останалото време било необходимо за прочистване на кръвта.
Не след дълго лъчът свършил работата си върху отписаните някога жертви. Постоянните кръвни и тъканни проби показали, че в телата на късметлиите вече нямало следи от вируса ВХ. След двумесечно лечение и преглед от няколко лекари болният бивал изписван като излекуван.
Бившите пациенти се намирали под непрекъснато наблюдение, но нямало нито един случай на рецидив. Лечението се оказало революционно, резултатите — смайващи и категорични. Нещо повече, те били потвърдени и от специална научна комисия от Университета на Южна Калифорния. Били открити още три
