Джери Василатос
Изгубените открития
Глава 1
Светещият свят. Барон Карл фон Райхенбах
Академична кариера
Цяла глава от историята на забравената наука е свързана с един от най-великите учени на всички времена, чиито изследвания върху свързаните с живота основни енергии са първостепенни в областта на сериозната наука. Името му е забравено и се подминава, но въпреки това животът и делото на барон Карл фон Райхенбах си остават монументални. Той е една истинска научна легенда, титан, който винаги ще ни напомня, че светът е далеч по-прекрасен от онова, което се мъчат, да ни убедят всички онези, които изкривяват възприятията ни и ни заблуждават. Именно затова избрах да започна поредицата „Изгубените открития“ с неговата биография.
Разказът ни започва в кралство Вюртемберг. Роден през 1788 г. в Щутгарт, Карл фон Райхенбах се утвърдил като забележителна личност и един от най-видните учени за времето си. Бил известен със скромността и дълбоката си чувствителност, но въпреки това безбройните му приноси в европейската промишленост и наука са легендарни. Баща му, който работел като дворцов библиотекар, имал възможността да снабдява Карл с цяла колекция от най-различни тайнствени книжовни съкровища. Детството му минало под знака на най-различни магически книги и разпалващите въображението идеи на стотици забравени естественици.
През бурната си младост той бил един от главните заговорници срещу окупацията на Германия от Наполеон. По-късно Карл се представя пред нас като учен от висок ранг. След като защитил докторат по естествени науки и теология, той станал сведущ и ентусиазиран учен в областта на химията, геологията, металургията и метеорологията.
След като постепенно се утвърдил като водещ промишлен инженер, той започнал да строи металургични заводи (Виленген, Баден), пещи за дървени въглища (Хаусах, Баден), химически заводи (Бланско, Моравия), стоманолеярни (Турниц, Австрия) и доменни пещи (Гая, Моравия). Станал баснословно богат и накупил земи от Дунав чак до Рейн. Славата и репутацията му на индустриалец и учен изследовател се разнесла из цяла Европа. С две думи, превърнал се в типична важна клечка в науката, при това с легендарна слава.
През 1830 г. Райхенбах открил парафина като резултат от изследванията си върху каменовъглената смола и нейните деривати. Това далеч не било единственото му откритие в областта на химията, получило широка известност. От каменовъглената смола успял да извлече антисептика евпион (1831), консервиращия и терапевтичен агент креозот (1832), тъмносиньото багрилно вещество питикал (1833) и сидререт (червено багрило), пикамар (използван за производство на парфюми), както и капномор и асамар. Търговският успех на тези органични вещества му донесли още по-голямо богатство. Откритията на Райхенбах поставили началото на химическата промишленост в Германия, която осигурила огромни приходи на страната. Днес за нея си спомнят малцина, като изключим немските химици.
Баронът предприел първото точно геологическо проучване на Моравия. Привличало го всичко, свързано с естествознанието, и най-вече онова, което се смятало за необичайно и рядко. Именно затова събирал например метеорити — между другото, колекцията му е прочута и до наши дни. И докато повечето академични умове от онова време приемали с насмешка идеята за падащи от небето камъни („аеролити“), Райхенбах публикувал няколко забележителни трактата по темата.
Като неуморим изследовател на всички аномални природни явления, в областта на научните му интереси влизали и различните екзотични форми на мълнии и свързаните с тях атмосферни явления. Многобройните му, строго научни описания на редки видове мълнии и други странни природни явления, редовно се появявали в периодичните издания от онова време и го превърнали в ранен изследовател на феномените, наречени по-късно „фортеански“ (силови).
Разполагайки с неизчерпаемите възможности на най-прецизните научни трудове и на огромното си богатство, барон Райхенбах отправил взор към области, в които малцина успявали да проникнат и да постигнат някакви успехи. Интересът му към редките природни феномени бил безграничен и стремежът да разбере неизвестното се превърнал в нещо много повече от обикновено любопитство.
След като извършил чудеса в областта на промишлеността, страстта му към неизвестното го накарали да се обърне към други области, в които изследванията му достигнали невъобразими дълбини. Райхенбах открил лъчиста енергия, която напълно преобърнала представата за света както у самия него, така и у онези, които с нетърпение очаквали поредната му публикация. До смъртта си през 1869 г. той твърдял, че природата е изпълнена с тайнствена светлинна енергия, от която черпи жизнените си сили. С това велико откритие започва спорният период от живота на Райхенбах — периодът, в който баронът се осмелил да се изправи срещу академичните предразсъдъци и в крайна сметка потънал в забрава.
Сомнамбули
Научната любознателност станала причина барон фон Райхенбах да се заеме със сериозно изучаване на една група болести, носеща наименованието „неврастении“. Може би той е първият, насочил вниманието си към т.нар. „психосоматични“ заболявания. Сомнамбулизмът, нощните схващания, кошмарите и хистерията били до голяма степен непонятни страдания. Всички те направо го втрещявали. По всичко изглеждало, че към тях били предразположени само определена група „чувствителни“ или „нервни“ индивиди. Загадъчната природа на заболяванията и особено на ходенето насън по онова време будела неистов страх у хората. Във всяка класа, етническа или религиозна група имало заболели и болестта сякаш изобщо не подбирала безпомощните си жертви. Но зад външното проявление на тези необичайни заболявания Райхенбах заподозрял съществуването на нещо неистина необичайно.
Повечето лекари и специалисти били също толкова безпомощни пред странните болести, колкото и самите пациенти. Нямало надеждна теория, позволяваща да се повдигне завесата на неизвестното и при късмет да се открие причината за болестта и съответния лек. Повечето се придържали към свързаните с болестта широко разпространени суеверия и не дръзвали да припарват до „леговището“ й. Райхенбах обаче не се поддавал на суеверни страхове и необосновани фантазии. Макар и да подозирал, че с болестта е свързано нещо необичайно, той очаквал да намери някаква нова сила, някаква неоткрита досега естествена причина за възникването и. Ето защо се заел с проблема дръзко и без никакви предразсъдъци.
Симптомите на „ходенето насън“ били добре познати и всявали ужас у неуките селяни. Имайки предвид цикличното проявяване на феномена (обикновено при пълнолуние), Райхенбах се опитал да подходи научно към него. „Сомнамбулизмът“, какъвто е научният термин, представлява състояние, в което спящият внезапно става (без да се събужда) и започва да се движи до момента, в който не се събуди. Докато се намира в плен на този странен пристъп, сомнамбулът може да се движи и по первази на сгради, и по покриви дори. Изпаднал изцяло в транс, болният не си дава абсолютно никаква сметка за опасното положение, в което се намира. Без да осъзнават къде ги е отвело заболяването им, мнозина сомнамбули загивали (и продължават да загиват) при трагични инциденти.
Уплашените свидетели виждали, че повечето от жертвите се движели с отворени очи. Понякога болните говорят несвързано и ръкомахат, сякаш са в съзнание. Докато се намират в това състояние, те не могат да бъдат събудени. Сякаш са се озовали в някакъв друг свят, в който водят паралелен живот. Когато са подвластни на тази странна магия, никакъв шум не е в състояние да ги накара да излязат от подобното на транс състояние. Оставащи в плен на сили, не — подвластни на човешкото познание от онова време, малцина успявали да се отскубнат от жестоката хватка на болестта до края на живота си. Животът им бил съсипан от заболяване, чието име дори не смеели да произнесат, и минавал в страх и изолация.
Първите симптоми на тази кататонична хватка, от която се ужасявали родителите на всички малки деца, били силните мускулни схващания. Заболяването прогресивно се влошавало с напредването на възрастта и децата бивали поглъщани в света на сомнамбулизма с плашеща бързина. В крайна сметка жертвите умирали при някое ужасно и необичайно произшествие по време на ходене насън. Тъй като телата им се намират в странно състояние на мускулна кататония, сомнамбулите са в състояние да получат тежки наранявания и да не изпитат никаква болка до момента на събуждането си. Множество случаи на ходене насън в отдалечени на големи разстояния места изглеждали странно свързани с определени нощи от месеца.
Нещата ставали особено сериозни по време на пълнолуние. Тогава сомнамбулите вдигали ръце към
