взети от порочните си притежатели от загадъчни защитници и покровители на човечеството. Завистливи и нещастни глупаци случайно изпускат откраднатата награда в кладенци, морета, огнени езера или пукнатини в леда. Вълшебните елементи и светещите скъпоценни камъни често се губят, след като заслужаващи хора биват благословени от магията им. Хората сякаш не са в състояние да ги запазят.
Загубата винаги е съпроводена с голяма мъка и съжаление. Загубилите ги винаги биват отбягвани, а в селата им ги очаква безрадостно и сиво бъдеще. В последните стихове на разказите винаги следва обещанието, че рано или късно вълшебните предмети ще се появят отново. Изразява се надеждата, че преоткриването на изгубените елементи ще гарантира светло бъдеще. Винаги има знаци, по които можем да разберем появата им на земята. Революцията в световното съзнание винаги се нуждае от светещи камъни.
Загадъчните „изгубени елементи“ и „светещи камъни“ непрекъснато се появяват от най-древната памет на човечеството. Повторната им поява в символичния лексикон на обществото е непреодолима. Най- великите теми в съвременната научна фантастика по произход са древни колкото света. Техните символи, макар и осъвременени и променени, имат дълбоки корени. Архетипните образи на вечния светилник и магическия елемент се появили отново в серията „Зеленият светилник“ от 30-те. В комиксите вечният изумруден светилник от друг свят разкрива мощта си на човека, който справедливо носи магически пръстен. Зареден с вечната светлина на светилника, рицарят се заклева да предпазва света от злото, след което научава тайната психотронна сила на пръстена си.
И докато образите на Предстоятеля Йоан и прочутата му тронна зала осветява умовете на онези, които са чули историята му, съществува една нова, неочаквана и документирана материализация.
Този така драматичен епизод в човешката история все още изисква пълно библиографско проучване. Има един случай — истинско психо социално събитие, в което архетипът се срещнал с човешкото желание в материална форма.
Светеща скала
В края на Средновековието били най-внезапно и неочаквано открити най-различни забележителни „светещи скали“. Находките се появявали една след друга от планинските райони на Централна Европа. Намирали ги обикновените местни жители. Приближавали ги боязливо, с чисто детско любопитство, и виждали невъзможното. През самите скали на планинските склонове се излъчвала силна и необичайна светлина. Сякаш самият склон светел! Зелена и синя светлина била забелязвана сред познатите скали след залез-слънце. Според съобщенията тя била ярка — далеч по-ярка от светлината на пълната луна.
Повечето от първите късметлии, направили тези открития, не били учени или занаятчии. Обикновено това били пастири, планински селяни, поклонници и скитници — онези невинни души, които според преданията често са посещавани от ангели, за да получат някакво послание. Светещите скали сякаш били прозорци на някакво подземно царство, разположено може би в неизвестна пещера отдолу! Хората прекарвали по цели нощи в абсолютен захлас, загледани в светлината — прекрасна, величествена и непозната, носеща със себе си атмосферата на друг свят.
Това било ново откровение, нов вид светлина, чийто източник не бил огънят. Скалите излъчвали ярка светлина, достатъчно силна, за да освети лицата на взиращите се с невярващи очи хора. Макар че блестяла с часове без никакъв източник на енергия, тази студена скална светлина не изчезвала! Открилите странните скали вярвали, че са удостоени с чудодейно посещение и са получили отговор на изгарящи душите им въпроси.
От различни части на света започнали да се появяват разкази за светещите скали. Някои получили имена. Някои били свързани с един или друг светец. Трети просто получавали имената на онези, които са ги намерили, или пък на местността, в която били изкопани. Неколцина смелчаци се решили да ги изследват. Отделни парчета били отнесени в домовете им. Макар и отделени от основната скала, те продължавали да осветяват домовете с невижданата си студена светлина. Неумиращ огън. Студена, чиста и безкрайна светлина!
Повечето от камъните произлизали от познати райони, но въпреки това никой дотогава не ги бил забелязвал да светят. Съществували безброй възможности за наблюдение на яркото и спонтанно излъчване. На защо никой досега не е съобщавал за тези чудеса? Нима никой не е виждал светлините до този момент? Пастирите, които често минавали по тези места, кръстосвали едни и същи пътища от векове. И въпреки това никой от запознатите и с най-малката подробност на местностите не е виждал нищо необичайно. Тази дълбока и объркваща загадка формирала допълнително доказателство относно светещите камъни — доказателство, което ги обгърнало с още по-неотразима аура.
Очевидно било, че става дума за божествено вдъхновени събития, за истински нови сътворения. Това допълнително усещане още повече засилило славата им в общественото съзнание. Духовенство и монаси били омагьосани и смирени пред идеята, че науката и теологията не са отделни неща, както се приемало от повечето хора. Архетипът, фантастичното желание и материалната реалност се слели в едно цяло.
Светещите скали предричали наближаващото зазоряване — може би на нов Век на светлината! За хората от онова време феноменът бил материално доказателство на древната вяра. Славата на светещите кристали породила любопитна форма на култ. Приемани за божествен знак, те били показвани на всички, независимо от произхода им. Катедралите ги показвали на простия народ. Камъните се разглеждали като светини и към тях се отнасяли като с реликви. В дворовете на кралете се устройвали частни изложения, съпроводени с най-пищни литургии.
Те били ново обещание, мълчаливо успокоение. В атмосферата на благочестивото мълчание чудодейните камъни излъчвали своята нереална зелена или синя светлина за почуда на всички присъстващи, вперили благоговейни погледи в тях. Някои камъни били изключително ярки и според сведенията светлината им била много по-силна от светлината на пълната луна. В някои случаи се съобщава дори за яркост, наподобяваща слънчевата — и тези твърдения се потвърждават от видни авторитети от онова време. Хората, гледащи със страхопочитание камъните в потъналите в мълчание катедрали, очаквали метафорични отговори на въпросите си. Трудно можело да се помисли, че някогашните учени разделяли вътрешния свят и външната природа и наричали едното „фантазия“, а другото — „реалност“.
В ясната светлина на чудните скали имало някакво силно усещане за изгубен чист свят и неговата прекрасна искряща жизненост. Сякаш всички учени, приближили блестящите камъни, били обзети от някаква нова и поразителна атмосфера. Вперил поглед в изумително ярката и сякаш безкрайна светлина, човек имал усещането, че божественото проявление свети през „покварената материя“. Това била светлина от смъртта — пълна антитеза на парадигмата за огъня. За получаването на светлина не била нужна смъртта на нещо живо. Светлината не била плод на изгаряне на гориво, не представлявала душата на зелената гора. Тази материя не била „покварена“, а била съвсем друг рядък вид, описан в най-големи подробности единствено в древните легенди и предания.
С всяка нова находка на светещ минерал се добавяло поредното доказателство за древното вярване, че съзидателната светлина не е напуснала света на сълзите. Там, където смъртта властвала над всичко, светлината на тези редки камъни възвестявали радостната вест, че божествената любов продължава да се стреми към човечеството. Онези, които изучили и описали преживяното със светещите скали, със сигурност можели да сравнят яркостта им с яркостта на свещите и огньовете. А когато свързали светенето на странните скали с лунната и слънчевата светлина, това не е било израз на научен примитивизъм или емоционален изблик.
Изумяваме се, когато си дадем сметка колко много са били тези находки в зората на Ренесанса. Тайни алманаси и ръкописи, намирани с огромна трудност и често във фрагментарен вид, съдържат безброй разкази за тези открития — остатъци от забележителните събития от миналото, което винаги намира начин да превъзмогне забравата.
Умовете на учените размишлявали под въздействието на видяната мечта за нови технологии. Било нужно време, за да могат напълно да се разработят чудесата, които можели да се постигнат при подходящото използване на тези камъни. Дали камъните отговарят на мислите? Извършват ли действия от разстояние? Ще могат ли да се използват за вдигане на тежки предмети? Да направят човек невидим или неуязвим? Много показателно е, че онези, които търсели приложение за светещите камъни, използвали същите архетипове от легендите, които да насочват усилията им.
