Райхенбах повторил този експеримент няколкостотин пъти и стигнал до заключението, че токовете од са изключително бавни. Странно, но се оказвало, че те изминават в най-добрия случай около 1,4 м за една секунда и пълзят по проводника като увивни растения. Интензитетът им се засилвал с течение на времето, докато не се достигало до насищане на проводника. Винаги минавало време между свързването на жицата към плочата и появата на усещания у пациента — често минавали около 30 секунди между свързването на проводника и регистрирането на първите прояви на силата.
Станало ясно, че од насища материята подобно на течност и се разпространява на нещо като потоци. Наситените обекти „изливали“ излишните токове. Стоманата и определени обеми вода достигали максималния си заряд од за около 10 минути и повече. Енергията осезаемо преминавала през електрически изолатори като коприна, памук, дълги стъклени пръчки, дърво и гумени ленти. Интересен е и начинът, по който енергията „изпълва“ материята и се запазва в нея няколко минути след като връзката се прекъсне. В някои материали тя оставала до един час, преди да изтече напълно! Лечебната виолетова енергия од от слънчевата светлина можела да се запазва в лайденски стъкленици много дълго време. Од е в състояние да прониква и в тъканите на човешкото тяло. Този начин на проникване напълно се различава от зареждането с електричество, при което зарядът минава само по повърхността на проводника.
„Од“ е подходящо име за сила, проникваща в цялата материя. Сега всепроникващият й ток бил подложен на подробно проучване с оглед поведението му. Од е в състояние да изпълни проводник с голяма дължина, без това да даде някакви отклонения в температурата му — типична за новооткритата сила характеристика. Независимо че в някои случаи дължината на проводника е изключително голяма, новите пациенти на Райхенбах продължавали точно и независимо един от друг да различават „жегата“ на лунната светлина и „хладината“ на слънчевата.
Като най-добри проводници на енергията од се очертали плътните метали. По-рехавите материали като дрехите се оказали твърде резистентни на потока й. Новите измервания с най-чувствителните термометри не били в състояние да регистрират нито топлината, нито студа, за който споменавали пациентите. Налице били множество последователни и добросъвестни експерименти, чиито резултати не можели да се обяснят чрез законите на механиката. Од не е топлина или студ, няма връзка с температурата и същевременно е възприемана именно по такъв начин от пациентите. Очевидно вече имало нужда от още по-задълбочен научен подход.
Тъмните стаи
Едно случайно наблюдение насочило изследванията на Райхенбах в нова посока, изискваща пълна промяна на използваните досега методи. По време на един от експериментите си баронът използвал слънчевата светлина и познатия вече проводник върху подбрана група пациенти. Помещението било плътно затъмнено и слънчевите лъчи падали върху плочата отвън. Един по един пациентите започнали да съобщават за видим бял пламък, излизащ вертикално нагоре от края на проводника. Баронът отбелязал тези съобщения с подобаваща радостна възбуда.
В напълно затъмнените стаи пациентите му наред с всички останали симптоми от въздействието на слънчевите и лунните лъчи започнали да виждат светлинни ефекти. Металните предмети излъчвали постоянна, подобна на пламък светлина, която напълно омайвали средно чувствителните пациенти. Райхенбах открил, че всеки от пациентите бил добре запознат с феномена и смятал, че всеки е в състояние да го наблюдава. Оказало се също, че пациентите придобили това умение още в детството си, често по време на появата на първите признаци на сомнамбулизъм.
Баронът прекъснал за малко изследванията си, за да се подготви за следващата серия експерименти. Вече имало нужда от специална лаборатория със съответните условия, за да се постигне точен качествен анализ на од и различните й проявления. Баронът намислил система специални тъмни стаи, в които да може точно да разграничи отделните качества на енергията. За целта била нужна абсолютна тъмнина.
Райхенбах преустроил няколко стаи и зали в замъка Райзенберг и осигурил както необходимото удобство за пациентите, така и нужните условия за различните експерименти. Според замисъла цялата лабораторна апаратура се намирала в съседното затъмнено помещение. Така тя можела да се внася в стаята с пациентите в определен ред. Освен това в помещенията били оставяни за дълго време предмети от различни материали. Така можело да се елиминират всички стимулирани от слънцето светлинни емисии.
В напълно затъмнената стая за наблюдения била монтирана въртяща се маса, с чиято помощ се внасяли и изнасяли предметите при пациентите. Самите предмети се поставяли върху масата през тежки кадифени завеси. Самата маса също била покрита с кадифе, за да не може нищо да разсее пациентите. Подовете били покрити с изолационни материали. Залите и стаите били в черно. Прозорците били затворени плътно и закрити с дебели черни тъкани.
На покрива баронът издигнал площадка, на която можело да се разположи цял арсенал големи метални плочи и различни проводници, достигащи до помещението за специални експериментални наблюдения. Когато стаите били най-сетне готови, той открил една способност, за чието съществуване вече се досещал. Самият Райхенбах вече можел да види светлините, забелязвани с такава лекота от пациентите му. Това означавало, че можел да подкрепи твърденията им! Светлината од се появявала без никаква специална предварителна стимулация или подготовка и се различавала напълно от светлините, получавани от статичното електричество. Оказало се, че од е естествена фосфоресценция, свързваща в едно всички неща.
Станало ясно, че дори „нечувствителни“ хора са в състояние да видят светлината од. С вземането на мерки за изолиране на външната светлина, това рядко сияние се виждало как пулсира и струи от всичко. Од представлявала поток от светлина. По терминологията на Райхенбах тя била „само светеща“. Но докато наблюдавал как прекрасното сияние изпълва затъмнената стая, Райхенбах усещал нещо, което събуждало най-дълбока възхита. Трудно било да се направи разграничаване между експериментално предизвиканите усещания и самите светлинни пулсации. Силата од не била инертна, а персонална — влиянието й се отразявало и върху наблюдателите. С промените в од се променяли и усещанията им.
Бледата бяла светлина се излъчвала дори в помещения със стени и тавани, дебели няколко стъпки. Баронът правилно предположил, че всяка материя, изложена достатъчно на слънчева светлина, започва да излъчва од. Светлината била толкова силна, че на нея ясно можели да се различат чертите на лицата на другите присъстващи.
Независимо от всички взети мерки, Райхенбах така и не успял напълно да елиминира всепроникващите слънчеви потоци од. Дори по време на нощните експерименти затъмнените стаи се изпълвали със странното слабо лъчение. Други наричали тази проява „ектоплазма“. Райхенбах предпочитал термина „од“ и смятал, че силата прониква във всичко и е далеч по-важна, отколкото се предполагало първоначално. С откритието, че тя изпълва цялата материя, дискусията за връзката между дух и материя вече не изглеждала толкова проблематична. Од е израз на световната душа, която изпълва и преминава през всичко.
Присъствието на од в затъмнените стаи на барона било толкова очевидно, че пациентите му в крайна сметка можели да виждат около себе си, сякаш се намират в здрач. Те дори хващали барона за ръка и го развеждали съвсем уверено из препълненото с научна апаратура помещение. Способността им да се ориентират и да се различават един друг само с помощта на това странно визуално усещане напълно изненадало барона, който в крайна сметка също започнал да различава особената приглушена светлина в стаята. Зрението од се усещало най-добре в пълна тъмнина. А повечето пациенти с негова помощ ясно различавали формите и дори цветовете на предметите.
Наситените със слънчева од дебели каменни стени на замъка влияели върху затъмнените помещения и пациентите съобщавали за наличието на всепроникващо сияние в цялата стая. Райхенбах трябвало значително да преправи помещението, за да постигне „одична чистота“. Въпреки поставените тежки тъканни покривала по стените и тавана, пациентите продължавали да се виждат един друг като неясни призрачни сивосинкави петна. Най-ясно се различавали чертите на лицето Можели да се видят всички открити части на тялото — лице, глава, рамене и длани. Слънчевата од изпълвала всичко с живителното си влияние.
Тези едва доловими сияния предизвикали многобройни дискусии относно действителната природа на зрението и ума. Предполагаемите граници между въобразено и реално видяно започнали да се размиват. Тъй като од прониквала в цялата материя, тя неминуемо влияела и върху психиката. При изучаването на
