Страх ме е, от неизказаните думи,от всичките преглътнати мечти,несдъвкани желания,от неизречените мисли ме е страх…От нищото…От нищото страхувам се… От нищото!И тези разпиляни по паважастари вестницислед време ще разказват минало…За което, никой няма да попита.Във тези прашни, празни улицибез цвят… Душите ни са посивели!Клошарите край кофите —щастливи,прегръщат празната бутилка,дори за това,че другите ги псувате някаква утеха днес.И повод, беззъбо да се смеят надребната ни същност.А кучетата злобно вият.Да, страх ме е във този святот изхабена делничност,от липсата на вяра…Конфекция на чувства.Манекени-хора.Неоновите ламписа препълнени със лицемерие…Да, страх ме е!Крясък в тъмнината… Ехо.И няма кой приятел да ти каже,че той бълнува също,буди се треперещ.Страхът от утрешния ден,предчувствието, че ще полазислед някой час, подобно паяк,делник.И ще се озъби на прозореца!Че, вчера бе предателство!А утрото… какво е?Да можеш да прегърнеш някой,да му шепнеш:— Страх ме е,Да, страх ме е!— И мен… — задъхан да отвърне.Поовехтяли добродетеливетреят се във тъмен ъгъли питам се какво ще дойде утре…И… страх ме е!Поетите са днес бедняци,но са свободни те,и тяхното богатствое друго, малко по-различноот капещите избив които гнием…Сред бурканите от делници.… И никой няма да ги спре!Сред сивите си мисли,не ще да ги наврете,в бетонните кутийки,в които,заровени по двама-тримапреплитаме си дните.А там, пред храма Божий,със бялата брада,един усмихнат старецс изпросени стотинкигълъбите храни.Децата си играят в паркаи кротко той ги благославя…Един живот безценен е…Със вяра,построи врата към Рая.А колко струва тази вяра?Богат е този старец, чист е,макар без покрив и едничка стая…Защо са му,защо са му, когатоземята цялатае негов дом…На гладния подайте къшей хляб,на бедния една от ризите…Да, страх ме е от този свят!Кажете, хора, как такане ви е — сякаш — никак страхи как живеете сами?!Да, страх ме е!Да, страх ме е…за вас.
