Шевица

Изстрели свирят.
Нощи завират.
Изстрели свирят.
Тебе ли дирят?

Изстрели свирят.
Сине, не спират!
Изстрели свирят.
До крак ги дирят.

Бод след бод кърваво,
в сняг — Следоносно…
Падат… Остават…
в миг високосен!

Сине мой! Сине мой!
„Ой, сине, сине!…“
Черно е слънцето
и недогалено…

6.

Нижат се дните
със цвят на плява.
Бод след бод черно,
мъртво кафяво…

Ой, горо, горо!
Да опустеем!
С тебе, звездици,
над тях ще тлеем!

В черното — бяло! —
искра ли вия!
Шевицо моя,
ще те дошия!

7.

Бод след бод бяло,
в бялото — алено,
шия живота му,
в нощи опалени.

Бод след бод кърваво —
безсмъртоносно…
Падат… Но вдигат
миг високосен.

Бод след бод синьо —
пламват стрехите.
Небе се сипе…
Сине! Превзехте го!

Смее се внукът,
клас натежава.
Мигом във синьото
златно изгрява.

Слагат ти китки,
сякаш че виждам
мойте разцъфнали
сватбени плитки.

Те те родиха,
сине-първица.
Те ти ушиха
тази шевица.

,

Информация за текста

© 2007 Цонка Илиева

Форматиране като SFB: GeOrg, септември 2008

Издание:

Цонка Илиева. Жива съм. Стихотворения

Контакт 92, Враца, 2007

ISBN 978-954-9325-37-9

Редактор: Марин Ботунски

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9369]