1. Бод след бод…Млада съм —в бяло и алено,в синьо запаленоредя чеиза.Бод след бод…Слънце пръстите пият.Първата обичсъс слънце се шие.Бод след бод…Пръстене,прокоба ли вия?Шевицо моя,ще ме изпиеш! 2. Първи син (Сине!)в утробата зрее.Първи бод — златно,непозлатено.За първа дума —неосланено синьо.За първа стъпка —зелено,лудо зелено,необгорено. 3. Дали в градинатрендафил да бодна,тънка топола,китка босилекс гайтан от свилав обич да свия,мое малко момиче?В моя прозорецслънцето беглопоглед ще хвърлипреди да се скрие.Аз те обричам на него.Първи бод — свила —вятър в косите,черно-изгорно… 4. Всеки лист син ти е.„Ой, горо, горо!…“Знаме ли люшкаш,свидно не ти ли е?Порта ли викасова-прокоба?Чуки-гробарикопаят гроба.„Ой, горо, горо!…“Да опустееш!С мене — свещица —над него да тлееш!Първи бод черно,пусто кафяво,нижа живота сисъс цвят на плява…Дявол в очите —тръпно-зелено —тръпка да бъдаттвоите момини,дъще, години! 5.
