Право в десетката

Беше се зачел в поредната безмислица, когато настойчив, енергичен крясък го измъкна от света на хаоса.

— Хей, Джейсън!

Рик Адамс — пълен отличник. Блестящ математик според думите на Доус (който рядко хвалеше). Протегнал дългите си, кокилоподобни крайници, ухилил се до уши, с петльов перчем и лунички по инфантилната физиономия, той зяпаше Джейсън като посетител в зоопарк пред клетката на приматите. За момент Джейсън изпита необяснима завист към хлапака, ала тя трая само миг.

— Някакъв проблем?

— Не — отвърна Рик.

— Все за нещо си дошъл, какво е то?

— Амии… питахме се дали не искаш да се присъединиш?

— Към кое?

— Ще играем на „ШАРП“. Искаш ли и ти? — Рик се втренчи въпросително.

Джейсън бе играл на „ШАРП“ много пъти. Играта бе елементарна и вероятно заради това толкова обичана от децата в училище. Вратата на стаята беше целта, а пергелът заместваше стреличките. Участниците хвърляха първо с гръб към вратата и най-добрия резултат даваше предимство при целенето от триметрово разстояние. Центърът на предварително начертания кръг носеше най-голям брой точки.

Джейсън бе добър играч, но днес явно нямаше да прибави нова победа към актива си.

— Играе ми се, но не мога в момента. Сам виждаш, че се опитвам да уча.

— Я не се занасяй — подхвърли Рик. — Хайде да започваме.

— Лесно ти е на тебе — Джейсън се надвеси над учебника.

— Както искаш — Рик се отдалечи.

Джейсън се подвоуми само за момент… И след това подвикна:

— Хей, Рик!

Момчето се обърна.

— М-м?

— Идвам.

Джейсън грабна пергела от чантата си и се присъедини към съучениците си.

— Добре… — започна наднорменият Арнолд Хюз, който обикновено се вживяваше като рефер. Обърна се към новодошлия: — Ти, понеже дойде последен, последен ще хвърляш. Теглихме жребий… Аз съм втори след Майк, Рик е трети, Бет е четвърта… — Арнолд продължи да изрежда, но Джейсън почти веднага престана да го слуша. Вместо това опита да се съсредоточи в играта, подтискайки натрапчивата си съвест, която непрестанно му нашепваше, че е подходил неправилно…, че е трябвало да обърне повече внимание на геометрията.

„Стига, помисли си. Майната й на геометрията“.

Дойде неговият ред.

— Ти си — подкани го Рик. — Ако уцелиш десетката ще ме надминеш. Резултатът ми е девет и съм най- добре от всички.

— Няма значение — каза Джейсън, застана с гръб към вратата и хвърли.

— О, браво! — възкликна Рик. — След мен си.

Джейсън се обърна и видя острието забито в осмицата.

Междувременно Рик се приготви да хвърля.

Чу се звънецът за влизане в час.

— Хайде! — подкани го Кериета Крофърд без да скрива нетърпението и ентусиазма си. — Нали не искаш да довършваме играта след математиката?!

— Спокойно — рече Арнолд. — Тъпакът Доус почти винаги закъснява с десетина минути. Давай, Рик!

— Гледайте майстора! — каза Рик.

Хвърли и пергелът му се заби извън целта.

Това предизвика шумни освирквания.

— Понякога и на най-добрите им се случва да сгрешат — оправда се той. Обяснението му обаче не беше убедително и само още повече подпали публиката.

Рик се отдалечи, мърморейки ядосано.

Джейсън се приготви да хвърля.

— Гледайте поредната излагация! — подвикна някой.

— О, той ще уцели десетката — възрази Пеги Милър. — Както винаги.

Джейсън се опита да ги игнорира. Стисна здраво студения предмет в ръката си и се прицели. Изолира се напълно от реалността. Сега за него съществуваше само разчертаният кръг… Представи си, че това е Доус, съсредоточавайки цялата си омраза към него… вече му се струваше много по-лесно да уцели… Агресивността бушуваше в тялото му като развилнял се допотопен хищник…

Хвърли пергела и го видя да се забива в челото на математика. Замислената, плешива глава на мистър Доус леко се наклони, но не промени изражението на лицето си. Внезапната тишина изкара Джейсън от странната хипноза и той осъзна шокиращата реалност. Зад очилата с рогови рамки очите на мистър Доус оставаха все така безизразни. Сетне тялото му се отпусна, папката, която държеше под мишница се озова на земята, а от нея се разхвърчаха десетки бели листове.

Учителят се строполи върху паркета с глухо тупване, придружено от мощни писъци на изненада и ужас.

,

Информация за текста

© 2002 Благой Иванов

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/109]

Последна редакция: 2007-02-13 15:59:54