Тя запази моментно мълчание.
— Защото… те обичаме.
— Нима? — вцепени се той.
— Не че го заслужаваш. Но това изглежда няма значение. Обвързани сме.
— Боже мой, какво романтично обяснение. Не съм сигурен дали ти или Монти…
— Аз. Монти е по-разумен. — Навлажни устни. — И не ме интересува колко жени си обичал в миналото. Защото ще бъда най-добрата и последната. Подхождаме си. Можем да имаме страхотен брак. Ще се старая за това и ще те накарам да сториш същото, докато постигнем нещо наистина необикновено.
— Ръката ми ли искаш?
— Не, казвам ти, че трябва да се ожениш за мен, защото няма да намериш друга по-подходяща за теб, а и няма да те пусна да си идеш през следващите стотина години.
— Не е нужно да изтъкваш чак толкова аргументи. — Прочисти гърлото си. — Струва ми се, че аз пръв признах чувствата си. Ще ми се да не бе избрала да ми отговориш в тази дупка в земята.
— Трябваше да го излея.
— Би ли могла поне да ме хванеш за ръка?
— Не, може да те заболи. Нали е счупена.
— Ще го преживея.
Сара посегна и внимателно преплете пръсти с неговите.
— Наистина те обичам, Лоугън — прошепна тя. — Не съм си представяла, че мога да обичам някого така. Надявам се да знаеш, че не е мимолетно увлечение.
— Ще се примиря с това. — Облегна глава на рамото й и тежестта му бе скъпа, стабилна и съвсем на мястото си. — Искам да зная само още нещо. Изключително важно е.
— Какво?
— Обичаш ли ме колкото и кучето си?
Епилог
Чуха вълчицата да вие веднага щом слязоха от джипа.
— Слава богу! — Ийв бе отворила входната врата на къщата и се взираше гневно в двамата. — Не искам да чувам вълк до края на дните си. Може дори да прекратя абонамента си за „Нешънъл Джиографик“. Изкушавах се да упоя това животно, за да мога да поспя.
— Съжалявам. — Сара изглеждаше смутена. — Ще поема нещата. Къде са Джо и Джейн?
— Излязоха да потичат. Мисля, че искаха да се махнат от Маги.
— Толкова ли е зле?
— Да. — Ийв хвърли поглед към Лоугън. — Този гипс на ръката ти може и да е от полза.
Маги нададе вой.
Монти излая радостно и изчезна в къщата.
— Най-добре да надзираваш срещата — предложи Ийв на Сара. — Много е зла. Може да му прегризе гърлото.
— Мисля, че няма да има проблеми — отвърна Сара. — Обикновено го търпи. Но ще хвърлим едно око.
— Какво ще правиш с нея?
— Труден въпрос — намеси се Лоугън. — Мислиш ли, че в Калифорния ще й хареса?
— Не. — Сара се намръщи. — Не можеш да я изведеш от щата. Властите няма да разрешат.
— Мога да гарантирам, че ще ни позволят малко волност.
— Дори и да упражниш влиянието си, какво ще правим? Ще я оставим да скита сред всичките онези тузарски имения ли? Тук й е по-добре.
— И да рискуваме фермерите да я застрелят?
— Не, разбира се, че не. — Тя въздъхна. — Само че Монти…
— Зная — отвърна Лоугън. — Има си проблем. — Наклони глава. — Какво е това?
Сара също го чу, нещо средно между ръмжене и бълбукане.
— Монти? — Не, това не бе той. Закрачи бързо към задната веранда. — Какво става…
Кучето лежеше по гръб, вирнало крака във въздуха и издаваше екзалтирани звуци, напомнящи тиролско пеене.
Маги ръмжеше отвратено, но продължаваше да лиже муцуната му.
— Бих казал, че отсъствието му определено е смекчило сърцето й — прошепна Лоугън. — Това си е повече от търпимост. Освен ако не пуснеш Монти на свобода да се скита с нея, смятам, че ще трябва да намерим домашно разрешение. На хоризонта се задава второ поколение.
— Успех — обади се Ийв. — Ще ви е нужен.
— Не се тревожа за късмета. — Погледът на Сара се отмести от Маги и Монти и тя се усмихна, срещайки очите на Лоугън. — А ако той отсъства, ще си го създадем. Нали така, Лоугън?
— Пледирам за Петата поправка. Вече ме обвини в безочлива манипулация и си имах достатъчно неприятности, докато те убедя да ми дадеш шанс. Ако възбудя подозренията ти, може да си вземеш кучето и да запрашите към хълмовете.
— И какво би направил тогава?
— Бих ви последвал. С Маги ще ви намерим. И двамата знаем какво искаме и не бихме се отказали. Каза ми, че щом тя веднъж се обвърже, то е завинаги.
— Ами ти?
— Изпробвай ме — усмихна се той.
Информация за текста
© 2000 Айрис Йохансен
© 2003 Таня Танева-Гарабедян, превод от английски
Iris Johansen
The Search, 2000
Сканиране, разпознаване и редакция: ultimat, 2009
Издание:
Айрис Йохансен. Издирването
ИК „Хермес“, Пловдив, 2003
Стилов редактор: Ивелина Йонова
Художник: Борис Стоилов
Коректори: Ивелина Йонова, Юлиана Василева
ISBN 954-26-0106-9
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12657]
Последна редакция: 2009-08-29 19:45:32
1
ATF е американска правителствена организация за снижаване на престъпността и опазване на обществения ред. Дейността й включва контрол върху съблюдаването на федералните закони за алкохола, тютюна, експлозивите, огнестрелното оръжие и палежите. — Б.пр.
