Милионерът (Комедия в четири действия)

МАСЛАРСКИ. Г-да, да започваме. Елате, моля ви се, по-наблизо. Бай Таско, Бубев, оставете вестниците сега… Г-це Фанке, г-це Христино, заповядайте, седнете по-близо, ще започваме.

ХРИСТИНА. А Чунчев? Няма ли да го чакаме?

МАСЛАРСКИ. Чунчев не доде, какво да му правим. Няма да го чакаме повече, кой знай къде се е заплеснал. Ако доде — хубаво, ако не — ще свършим работата си и без него. Заповядайте, седнете… Г-це Фанке, седнете вие тука… и вие, г-це Христино. Любенов, седнете пък вие там. Ха така…

ФЪРГОВ (поглежда часовника си). Да почваме, че аз бързам. Работа имам.

КОКИЧКОВ (снема очилата си, сгъва вестника и го туря в джеба си) В Китай пак се бият. Събуждат се синковците. Леле-мале, кога ли тая жълта опасност ще връхлети и върху нас.

БУБЕВ (също сгъва вестника си). Каква жълта опасност?

КОКИЧКОВ. Китайците и японците, цялата монголска раса. Петстотин милиона народ са. Ще скочат един ден да се нахвърлят върху Европа, та прах и пепел ще ни направят.

МАСЛАРСКИ (прав). Оставете политиката сега, друга работа имаме. И тъй, г-да, пристъпвам направо към целта — аз, както ме знайте, съм стар военен и не обичам дългите речи. Не обичам заобикалките. (Тържествено) Г-да! И нашият малък провинциален град се събужда от петвековни си летаргически… пардон, мене умът ми па, отиде във военните работи… Искам да кажа че и нашият град се събужда, и в него захваща; да стават хубави работи. Г-да… млади и симпатични госпожици и кавалери от нашия град, нашата златна младеж, тъй да се рече, са решили да основат музикално дружество и са го нарекли „Кавал“. Какво хубаво име, г-да! Какво чисто българско име! Аз, като председател на училищното настоятелство…

БУБЕВ (тихо). Вятър!

МАСЛАРСКИ (изглежда строго Бубева)… Аз, като председател на училищното настоятелство, прегръщам тая идея, ръкопляскам й, одобрявам я. Музиката, г-да, е нещо величествено. Музиката облагородява човека, разпалва го, възнася го, тъй да се рече. Знам го по собствен опит. Аз, г-да, когато бях военен, на връщане от учение, като викнех на ескадрона: „Запявай!“ — и момчетата запееха, такова настроение ни обземаше, г-да, не моя ви описа. И не само нас, хората, но и конете, конете, макар животни, но и те, знайте, започваха ей тъй да подскачат, като че танцуват… А! г-да! Музиката е нещо величествено! Аз, като председател на училищното настоятелство…

БУБЕВ (по-високо). Вятър! Вятър!…

МАСЛАРСКИ (сърдито). Бубев, какво искаш да кажеш?

БУБЕВ. Искам да кажа туй, че училищното настоятелство няма работа тука.

МАСЛАРСКИ. Има.

БУБЕВ. Няма.

МАСЛАРСКИ. Има. Аз пък казвам, че има. Аз такова… аз вземам дружеството само за повод, за да извлека аргумент в полза на една идея, защото… (гордо, с патос) и музикалните дружества могат да бъдат предмет на благородни идеи…

БУБЕВ. Дрън, дрън…

ФАНКА и ХРИСТИНА. Ай! (Смеят се)

КОКИЧКОВ. Бубев, тук има дами!

МАСЛАРСКИ (след като изглежда продължително Бубева). Бубев! Ти като опозиционер влезе в училищното настоятелство и опозиционер искащ да бъдеш навсякъде. Забрави поне сега, че имащ насреща си човек на днешното правителство. Не партизанствувай!

БУБЕВ. Не партизанствувам аз. Казвам, че училищното настоятелство няма работа тука. Дружеството „Кавал“ е частна работа.

МАСЛАРСКИ. Нека каже и той, нека. Кажете, г-н Любенов?

ЛЮБЕНОВ (смутен, почуква камертона си и приглажда с ръка косата си). Целта на дружеството „Кавал“ е да изрови от забрава едно скъпо имане — народната песен…

БУБЕВ. Вятър! Имането е пари, г-не, а песента си е песен!

ЛЮБЕНОВ. Хорът на дружеството ще разучва хубави народни песни, ще дава концерти…

МАСЛАРСКИ. Великолепно! Великолепно!

ЛЮБЕНОВ. Дружеството има и нравствена цел: ще гледа да създаде такива условия, че членовете му да се сближат…

БУБЕВ (прекъсва го). Какво ми приказвате вие! Всичко туй не ми трябва мене!

МАСЛАРСКИ. Как така? Нали обясняваме целта…

БУБЕВ. Не ща приказки аз! Ако сме решили да изпращаме децата си, т.е. дъщерите си, искам да знам с кого ще се събират там, кои ще влязат в това дружество. Туй ми кажете вие…

МАСЛАРСКИ. Значи, искаш да знаеш кои ще бъдат членове на дружеството, тъй ли?

БУБЕВ. Да.

МАСЛАРСКИ. Ами че тъй кажи бе, брате!

КОКИЧКОВ. Поддържам Бубева. Нека ни се каже кои ще бъдат членове.

ХРИСТИНА. Сега пък друго. Колко време изгубихме!

МАСЛАРСКИ. Че и ти не си ли училищен настоятел? Защо си дошел тогава?

БУБЕВ. Аз не съм дошел като училищен настоятел. Аз нямаше и да дода, но… Откато се е заговорило за туй дружество, дъщеря ми е подлудила майка си, а майка й — мене. Затуй додох. Но ако трябва да си кажем мнението, ще го кажем като бащи, а не като училищни настоятели.

КОКИЧКОВ. Да, като бащи. Право казва Бубев.

МАСЛАРСКИ. Именно, именно! Да, да, да…

БУБЕВ. Щом сме решили да изпращаме там децата си, т.е. дъщерите си, искам да знам какво ще бъде туй дружество, какво ще се работи там. Туй ми кажете вие…

МАСЛАРСКИ. Значи, искаш да знаеш целта на дружеството. Тъй ли?

БУБЕВ. Да!

МАСЛАРСКИ. Ами че тъй кажи бе, брате!

КОКИЧКОВ. Поддържам Бубева. Нека ни се обясни целта.

МАСЛАРСКИ. Ще ви я обясня, ще ви я обясня. Само туй искайте вий…ще ви я обясня … (Тържествено) Г-да! Целта на дружеството „Кавал“ е цел величествена, е цел възвишена… Дружеството „Кавал“, г-да, има за цел… има много хубава цел… но, чакайте! Ето г-н Любенов, той ще управлява хора на дружеството, той по-добре ще обясни целта на дружеството. Кажете, г-н Любенов.

ХРИСТИНА. Но вие обяснихте вече…целта е ясна, няма какво да се обяснява повече.

МАСЛАРСКИ. Г-н Любенов, кажете имената на членовете.

ЛЮБЕНОВ (почуква камертона си, приглажда косите си). На първо място имаме… с госпожиците ли да почна или с господата?

ХРИСТИНА. Разбира се, с госпожиците.

ФАНКА. Не с нас, не с нас. Любенов, после нас…

МАСЛАРСКИ (галантно). Дамите имат първенство, г-це.

БУБЕВ. Дамите не ме интересуват мене. Ония приятели искам да видя аз, мъжете, тях ми дайте вие мене. Кажете им имената.

ЛЮБЕНОВ. На първо място имаме… Чакайте, аз имам списък.

МАСЛАРСКИ. Тъй ли? Още по-хубаво тогава. Четете списъка!

ЛЮБЕНОВ (изважда списъка от джеба си и чете). На първо място имаме… (Смущава се)

ХРИСТИНА (като посочва Любенова). Г-н Любенов!

ФАНКА и ХРИСТИНА. Приема се! Приема се! (Ръкопляскат)

ЛЮБЕНОВ (смутен, покланя се; после чете). Йосиф Чунчев, банков чиновник…

ФАНКА и ХРИСТИНА. Приема се! Приема се!

МАСЛАРСКИ. Вие, г-н Бубев, какво ще кажете?