БУБЕВ
МАСЛАРСКИ. Приема се. По-нататък.
ЛЮБЕНОВ
КОКИЧКОВ. Младото, с остриганата глава ли? Отворено момче, способно момче. Една година как адвокатствува — и пари направи, пари…
МАСЛАРСКИ. Добре, добре. Приема се. По-нататък.
ЛЮБЕНОВ
КОКИЧКОВ. И той ли? Много е пълен.
ХРИСТИНА, Че какво като е пълен, г-н Кокичков?
КОКИЧКОВ. Бях, когато се тегли на Гергьовден, 96 килограма доде…
ХРИСТИНА и ФАНКА. Ау!
МАСЛАРСКИ. Нищо, че бил пълен. В музиката тя се цени.
ЛЮБЕНОВ
МАСЛАРСКИ. Кой? Ветеринарния ли?
КОКИЧКОВ. Конския доктор?
ФАНКА и ХРИСТИНА. Г-н Кокичков!
МАСЛАРСКИ. Тоя човек не ми се харесва. Не, не може. Аз мисля, че не бива да се приема.
БУБЕВ. Защо? Аз пък казвам, че трябва да се приеме. Докторът е млад, интелигентен.
КРИСТИНА. Да, г-н Бубев, но е горделив. Той не дружи с нас, отбягва ни.
ФАНКА. Знае само да се присмива. Такъв един… лош!
ЛЮБЕНОВ. Собствено… За г-н доктора мненията се разделят. Едни са за неговото приемане, други против. Аз сам мисля, че докторът не е твърде музикален, няма глас…
КОКИЧКОВ. Мече като коте. Глас… ако е за глас, глас има, например, Митю Караколев, ловецът. Когато вика на копоя си в Иланлъшката гора, чува се чак в Каралез, на десет километра.
МАСЛАРСКИ. Ех и ти, бай Таско! Тук за музикален глас става дума — зайци няма да ловим!
КОКИЧКОВ. И все сам ходи — по баирите, по лозята се скита. Тоз човек май не е с всичкия си…
МАСЛАРСКИ. И, знайте, оплаквания има. Туй млекари, сиренари и касапи — съсипал е хората да им съставя актове и да им конфискува стоката. Може ли?
БУБЕВ. Докторът постъпва съгласно законите. Аз настоявам да се приеме!
МАСЛАРСКИ. Бубев, ти може да си на особено мнение, но аз виждам, че всички тук са единодушни.
БУБЕВ. Казах: докторът ще се приеме!
МАСЛАРСКИ. Аз не мога, аз, знайте, съм възмутен. Жена ми е на същото мнение. Казал съм, знайте, на дъщеря си, на Евгения: „Да не съм те видял с него!“ И знайте ли, г-да, жена ми се принуди да заведе Евгения в чифлика, само за да я отърве от нахалството на тоя господин.
БУБЕВ. Туй са лични работи.
КОКИЧКОВ. Поддържам, г-н Масларски.
МАСЛАРСКИ
ФАНКА и ХРИСТИНА
МАСЛАРСКИ. Така му казах. Г-да, да свършим, кажете: д-р Христо Кондов приема ли се за член на дружеството „Кавал“ или не?
ВСИЧКИ, без БУБЕВ. Не се приема! Не се приема!
МАСЛАРСКИ. Свършено е.
БУБЕВ. Добре, ще видим. Ще видим.
МАСЛАРСКИ. Г-н Любенов, четете по-нататък!
ЛЮБЕНОВ
МАСЛАРСКИ. Кой е той?
ФЪРГОВ. На Хаджи Димитра син му, студента.
ЧУНЧЕВ
КОКИЧКОВ
ЧУНЧЕВ. Няма пожар. Голяма новина, г-да!
МАСЛАРСКИ. Какво има? Каква новина?
ФАНКА и ХРИСТИНА. Казвайте, Чунчев!
ЧУНЧЕВ. Ще кажа… само между нас да си остане. Да не се каже, че издавам тайните на банката.
МАСЛАРСКИ. Добре де, добре, казвай.
ЧУНЧЕВ. Г-да, днес в банката се получиха три милиона и седемстотин хиляди лева. Едно сандъче банкноти.
МАСЛАРСКИ
ЧУНЧЕВ. На името на — знайте ли на кого? — д-р Христо Кондов.
МАСЛАРСКИ. Кой д-р Христо Кондов.
ЧУНЧЕВ. Ветеринарния.
МАСЛАРСКИ. Не може да бъде.
ЧУНЧЕВ. Сам директорът ни каза. Докторът получил наследство. Сега в града го поздравяват, а той се засмял, зарадвал се.
МАСЛАРСКИ. Да нямаш грешка?
ЧУНЧЕВ. Никаква грешка.
БУБЕВ
МАСЛАРСКИ
ВСИЧКИ
БУБЕВ. Не може! Аз не съм съгласен!
МАСЛАРСКИ. Както щеш.
БУБЕВ
МАСЛАРСКИ. Я го оставете… него ще слушам аз? Работата е сериозна, г-да. Един богат човек, един