Милионерът (Комедия в четири действия)

МАСЛАРСКИ. Дафинке, виж какво…

Г-ЖА МАСЛАРСКА (по-сърдито и по-високо). На какво прилича туй?

МАСЛАРСКИ. Дафинке…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Мойта къща кръчма ли е?

МАСЛАРСКИ. Дафинке…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Мойта къща хан ли е?

МАСЛАРСКИ. Дафинке, чакай ще ти обясня.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Никакви обяснения.

МАСЛАРСКИ. Основахме дружеството „Кавал“.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Не ми трябват мене ни гайди, ни кавали. Мълчи! Мълчи! И оня, докторът, виждам го тука. Как е посмял тоя никаквик да прескочи прага на къщата ми?

МАСЛАРСКИ. Чакай, Дафинке, новина има. Голяма новина…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Мълчи! Не те е срам! Събрал човека жени, момичета… Я си виж белите коси! Син колко тебе имаш. Ще ме замайва пък… Новина!

МАСЛАРСКИ. Дафинке, слушай.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Мълчи, мълчи! (Не му позволява да говори)

МАСЛАРСКИ (извардва един момент, високо). Три милиона!

Г-ЖА МАСЛАРСКА (гледа го учудена).

МАСЛАРСКИ (още по-високо). Три милиона и седемстотин хиляди лева!

Г-ЖА МАСЛАРСКА (тихо, зачудена). Какви три милиона…

МАСЛАРСКИ. Седни, седни. Седни ще ти кажа. Седни.

Г-ЖА МАСЛАРСКА (сяда).

МАСЛАРСКИ. Знаеш ли, Дафинке, ние бяхме се събрали, за да основем дружеството „Кавал“.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Остави тоз „Кавал“!

МАСЛАРСКИ. Дохажда Чунчев и казва: в банката, качва, се получиха три милиона и седемстотин хиляди лева на името на д-р Христо Кондов.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Кой д-р Христо Кондов?

МАСЛАРСКИ. Ветеринарния.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Не може да бъде!

МАСЛАРСКИ. Вярно е, вярно е. За туй и съмнение не може да има. Целият град го знае, всички поздравляват доктора. Наследство получил. Сам той призна.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. А пък аз го мислех гол като фурка. Сега разбирам. Разбирам защо бяха се налепили около него. Е, ти какво мислиш да правиш?

МАСЛАРСКИ (разхожда се). Аз ли? Аз, като председател на училищното настоятелство, мисля тъй да вляза под кожата на доктора, да го предразположа, та да подари нещо я за училището, и за читалището…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Ти си луд! Ти ум нямаш в главата си…

МАСЛАРСКИ (гледа я учуден).

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Че ти деца нямаш ли? Че ти дъщеря нямаш ли? За нея не мислиш ли?

МАСЛАРСКИ. Наистина… аз пък не се сетих.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Или като имаш един чифлик, мислиш, че си много богат? Чифликът е за Ивана, а за Евгения? За нея не мислиш ли?

МАСЛАРСКИ. Наистина…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. И го остави да си отиде? Да не го задържиш, да не го поканиш! Уф! Глупак! Тъпак!

МАСЛАРСКИ. Дафинке…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Остави ме. (Замисля се) Те сега ще тръгнат подире му, ще го разкъсат, ще го погълнат… Кой няма да иска да го направи зет? (Сърдито) Ах, тъй е то, когато ме няма. Всичко може да се обърне наопаки, може и къщата да изгори… (Скача и започва да поправя тоалета си) Не, аз няма да им оставя доктора, няма да го оставя. И аз имам дъщеря! (На Масларски) Върви, върви по-скоро!

МАСЛАРСКИ. Къде, Дафинке?

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Върви в града. Питай, разпитвай, научи се за парите, хубаво се научи. Хайде върви! По-скоро! Аз пък ще отида на друго място. Аз зная какво ще правя. Да им го оставя ли? Да имат да земат…

МАСЛАРСКИ (държи шапката и бастуня си, замислен, като че се колебае)

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Ти още тука ли си? Върви, върви по-скоро. И аз ида, върви…

МАСЛАРСКИ. Дафинке…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. По-скоро, по-скоро! Върви! Върви! Върви! (Избутва го пред себе си) Върви!

Завеса

Второ действие

Кабинет на д-р Христо Кондов — чиста стаичка на провинциална къща. В дъното — два прозореца с дръпнати на две страни бели пердета, старовремска градена печка, вляво и вдясно — врати. Писалищна маса, етажерки с книги, по стените — таблици и картини по ветеринарна медицина. Вдясно до стената — голяма маса, на нея микроскоп, епруветки, разни инструменти. Между прозорците канапе.

Д-р Кондов седи пред писалищната си маса и прелиства някакви книжа.

КОКИЧКОВ (влиза весел). Тука ли си, докторе: минах насам, реках, чакай да видя какво прави нашто докторче. (Оглежда се предпазливо) Нещо важно искам да ти кажа. Затуй додох.

Д-Р КОНДОВ. Нещо важно? Седнете, г-н Кокичков.

КОКИЧКОВ (сяда). Не съм мигнал цяла нощ, докторе. Лежал съм с отворени очи, като заяк. Влязла ми е една мисъл в главата, не ме оставя на мира.

Д-Р КОНДОВ. Какво има, г-н Кокичков? Кажете.

КОКИЧКОВ. Ще кажа, докторе, ще кажа (оглежда се), тук никой не ни чува я… Ще кажа… Но по-напред ще те питам нещо, само… пардон, без докачение…

Д-Р КОНДОВ. Моля, моля…

КОКИЧКОВ. Докторе, какво мислиш да правиш сега с парите си, сиреч сумата е голяма, къде мислиш да я вложиш?

Д-Р КОНДОВ (весело). Коя сума, г-н Кокичков? Милионите ли?

КОКИЧКОВ. Да.

Д-Р КОНДОВ. Е, ще видя, ще си помисля.

КОКИЧКОВ. Но тъй, на първо време, някой план нямаш ли?

Д-Р КОНДОВ. Нямам. Но ще видя. Може една част да раздам на бедните.

КОКИЧКОВ. Шегуваш се, докторе!

Д-Р КОНДОВ. Друга част може да похарча да направя… например, една фабрика.

КОКИЧКОВ (изненадан). Каква фабрика, докторе?

Д-Р КОНДОВ. Фабрика за човеци. Десет ще претапяме, един ще изкарваме, но като хората…

КОКИЧКОВ. Шегуваш се, докторе.