— Аз съм Мелинда — лъжа за лъжа, спазване на благоприличието.
— Прекрасно. Искаш ли още едно питие?
— Защо не?
Той махва с ръка на бармана, поръчвайки още веднъж от същото и пропуска да забележи моментната неприязън в очите на италианския шопар. Междувременно столът вляво от нея се е освободил и той сяда, забравяйки за усилието си да държи прибрано шкембето си като се обляга с лакти на бара.
— Тук в хотела имат приличен ресторант, но ако ти имаш някое любимо…
— Истината е, че не съм гладна.
— О?
— А не съм и по танците.
— Окей.
Шопарът отпива от уискито си, готов да понесе отказа. Вече му се е случвало подобно нещо — да пропилява спечелените си с труд пари заради някаква фригидна кучка.
— Чудя се дали би могло да се намери някое тихо местенце, където бихме могли да отидем… и да си поприказваме.
Шопарът примигва и преглъща, изненадан от собствения си късмет.
— Разбира се, имам стая горе.
— В стаята ви?
— Искам да кажа, не ме разбирайте погрешно…
— Мисля, че по-хубаво от това не може да бъде.
— Можем да си поръчаме да ни донесат горе малко вино или…
— Аз не искам нищо повече — казва тя. — Всъщност аз не съм кой знае какъв голям пияч…
— Ами тогава…
— Нали разговаряме сега, без да имаме нужда от вино, не е ли така?
Нещо изщраква в гърлото на шопара, преди да отговори:
— Така е.
— Значи всичко е наред.
Двамата пътуват сами в асансьора. Добра поличба за Стръвницата. Стоейки близо до избрания, тя установява някаква нова миризма, която пламналите й ноздри долавят от тялото му. Той вече е готов за нея, няма да е нужно да прави каквото и да е усилие, стига малко да го насърчи. Той излъчва първобитна температура и тя сякаш чува пулса му — глух барабанен бой в изкачващия се асансьор.
Стаята му е на тринадесетия етаж, преномериран, за да бъдат облекчени страховете на суеверните клиенти. Леговището на шопара е стая 1427, по средата на коридора, отляво. Той вече е извадил ключа и го държи в ръката си преди да са стигнали до номерираната врата, прикривайки неудържимата си страст зад прозрачен параван от дружелюбност. Този малък шопар иска да седнат и да разговарят така, както го правят всички те, голи, риейки между краката й, докато изплюе лепкавата си слуз и се търкулне настрани, за да се хвали колко хубаво е било това за един от тях. Сакото вече не може да скрие подутината от ерекцията му, издувайки тъканта на панталоните му отпред.
Стаята се оказва нещо като апартамент — някакъв вестибюл непосредствено вляво, в дъното на който е банята, всичко потънало в тъмнина. Шопарът намира някакъв ключ и светва лампите на спалнята — отделна стая с фотьойли на цветя, които подхождат на стените и две легла, сякаш самотният наемател може да реши да ги сменя всяка нощ.
— Моят дом далече от дома — казва й той и изважда отвън малката табелка, на която пише: „Не безпокойте, моля“ — Нямам нищо за пиене, но нали ти каза, че…
— Промених намерението си — прекъсва го тя. — Сега, когато сме вече тук, не изпитвам особено желание да разговарям.
В очичките на шопара трепва смущение.
— О, така ли?
— Обзалагам се, че знаеш всички други начини, по които бихме могли да общуваме двамата.
Свинските устни се отварят и от тях се изплезва мокър език.
— При това положение бих могъл…
— Предлагай?
Тя лесно поема инициативата. С една къса крачка е в очакващите я ръце, устата й е плътно притисната до свинските му устни. Вкусът му я отвращава, но опитът е научил Стръвницата да контролира реакциите на стомаха си. Тромави ръце опипват коприната, галейки я. Тя усеща тялото си така, сякаш е изваяно от мрамор. Изплуване, за да поеме въздух.
— Задръж за малко, тигре.
— Ъ-ъ?
— Роклята, нали нямаш нищо против? Струва пари. Просто ме остави да я сваля.
— Аз ще ти помогна — свинските пръсти се протягат отзад и захлупват гърдите й.
— Така е добре. Искаш ли да ми помогнеш да си сложа спиралата?
— Кажи какво…
— Имам нужда една минутка да остана сама и ще бъда готова. Можем да се забавляваме цяла нощ. — Прокарва пръст по издутия копчилък на панталона му, от което той се разтриса. — Защо не оправиш леглото и не махнеш тези дрехи, хм-м-м?
— Да, по дяволите.
Тя заключва вратата на банята след себе си, така, за всеки случай. Слага ръчната си чанта на поставката, след което сваля копринената рокля и я закачва на една кука зад вратата. После идва ред на сутиена, едрите й гърди се люшват на воля. Тя потърква с палец едно от зърната си и се усмихва, тръпка на очакване преминава по гръбначния й стълб. Обувките и чорапогащника са лесни, ритнати в ъгъла под умивалника.
Ножът е в чантичката й, пъхнат в кожена ножница. Металната му част е дълга дванадесет сантиметра, изкована от почернена неръждаема стомана, с остри зъбци по дължината. Дръжката е алуминиева, янтарно черна, грапава, за да не се изплъзва.
Тя измъква ножа и прокарва палеца си по острието, при което лицето й постепенно се озарява от усмивка. Пред нея, над умивалника, огледалото отразява образа на чисто гола синеока блондинка, която гали острието на един пъклен нож. Стръвницата усеща, че започва да овлажнява между краката при мисълта за онова, което предстои.
Възмездие над шопарите, заклани с любов, един по един.
Тя излиза от банята като оставя лампата да свети, шляпайки боса към спалнята, притиснала ножа плътно до бедрото си. Шопарът е легнал по гръб върху завивките, щръкналият му член сочи север- североизток.
— Чудесно.
Той се е самозадоволявал, слузта от възбудата му проблясва. Необрязаният му свински член й напомня за несготвена наденица, която чака да бъде нарязана и изпържена в мазнина.
„Прекален излишък на холестерол“, мисли си тя и почти се разсмива на глас.
— Побързай — гласът му издава свински глад. — Ела тук.
Тя само за момент застава до леглото, слагайки пръстите му в интимното си място, търсейки нещо там.
— Хубаво и влажно.
— И ти не си съвсем сух.
Другата му ръка се показва изпод възглавницата с пакетче, увито във фолио.
— Имам такова, за всеки случай.
— Не е нужно — казва му тя, като коленичи на дюшека, прикривайки ножа.
— Ей, чудесно. Никога не ми е харесвало особено да плувам облечен с дъждобран.
Тя яхва разкрачена косматите му бедра, заклещила в капан свинския му член, горещ и твърд. При най- слабото движение на таза й, той започва да диша като състезател по маратон, стигнал до трийсет и петия километър. Няма да издържи дълго, шопарът му с шопар. Ако поеме члена му, сигурно ще експлодира преди да е успяла да направи повече от едно-две движения.
