Няма значение.
— Добре ли ти е?
— Исусе Христе!
Този отговор й е достатъчен. Тя е репетирала убийствения удар хиляди пъти и знае точно какво трябва да направи.
— Би ли се преместила малко нагоре?
Тя се накланя напред, замахвайки с ножа. Кратка съпротива, докато острието разкъсва меса и мускули, плъзгайки се зад ларинкса на шопара, обливайки с топла кръв китката на ръката й Той се вцепенява, докато тя върти и натиска с трионените зъбци, измъквайки ножа навън, разкъсвайки сухожилия, докато топъл дъжд опръсква голите й гърди.
— Това харесва ли ти?
Шопарът не дава никакъв отговор, гърчейки се под нея, давейки се в собствения си сок, вкопчил бледите си ръце в шията си.
Стръвницата сменя положението си и го поема в себе си, преди да е омекнал. Първият сладостен допир й е достатъчен, за да свърши.
— Сега всичко е много по-добре — казва му тя, когато последният спазъм е станал вече спомен.
И се залавя за работа с неуморимия нож.
1
Лейтенант Кротър, шеф на отдел „Убийства“ при полицейския департамент в Лос Анжелис, ги очакваше във фоайето на хотел „Уилшър армс“. Лененият му костюм бе израз на реверанс пред времето и сакото му откриваше златната детективска значка, която той носеше закопчана на колана си.
— Изглежда, че е един от вашите — каза им той, когато се срещна с Джоузеф Флин и Мартин Танър на половината път до редицата асансьори. — Хубав и пресен, както вие ги харесвате.
— Дотолкова успяхме да се информираме по телефона — рече Флин. — Потвърди ли се?
— По-сигурно от това не може да бъде, като изключим окончателното заключение на медицинската експертиза. Искате ли да хвърлите един поглед горе?
— Не сме били пътя дотук, за да пробваме специалитетите на дневния бар — каза Танър.
— Виждам, че все още не си си загубил чувството за хумор. Това е добре. — Детективът по убийствата се усмихна. — Все още има живот у теб.
— Старая се, колкото мога.
При асансьора имаше постови полицай, който държеше една кабина отворена за тях и гледаше покрай костюмите им по начина, по който човек се учи да прави това, когато е новак в службата. Цивилното облекло означава висок чин или секретно задание и човек не иска да има нищо общо нито с едното, нито с другото, освен ако не е жаден за приключения или за повишение. Както изглежда, постовият в „Уилигър армс“ трябва да беше доволен от своето положение в цялата тази работа, защото не им обръщаше никакво внимание докато вратата на асансьора не се затвори, и едва тогава си позволи да се намръщи.
Той знаеше онова, което сигурно вече знаеше всеки униформен полицай в района. Горе имаше някакъв труп — или поне това, което е останало от него. Слуховете за нанесените особено жестоки наранявания разпалваха клюката, че случаят може би има връзка с още двама други заклани през последните седмици. Още един изкормвач, действащ на свобода в стария Лос Анжелис, само че този не си падаше по бездомници, за разлика от обичайните главорези.
Нужна беше известна смелост, мислеше си ченгето, за да се завъртиш в един толкова голям хотел на булевард „Уилшър“, да забършеш един от редовните гости и да му видиш сметката в собствения му апартамент. Такава работа имаше нужда от известно обмисляне, дявол да го вземе, дори и да си със сбъркан мозък и да мислиш, че марсианците са сложили своя марионетка в Белия дом. Нужна беше смелост, за да измислиш всичко това и да го направиш, без да ти пука.
Гаднярска смелост, така е… но какво от това, по дяволите, има ги всякакви.
Още униформени полицаи ги очакваха на четиринадесетия етаж, дошли за охрана на местопроизшествието от гостите на хотела, на които се налагаше да минават край него, когато излизат или се прибират в скъпо платените си стаи. Тук бяха представителите на съдебната медицина, чиято задача бе да ошушкат мястото за косми и косъмчета, пръстови отпечатъци и петна от кръв — за всичко възможно, от което би могло да се изгради едно следствено дело срещу престъпника. Докато Флин и Танър вървяха след Кротър, екипът съдебни лекари чакаше търпеливо полицейските фотографи да заснемат своя дял от трупа и от околната обстановка.
Танър преброи присъстващите и сръчка с лакът колегата си.
— Цялото Кралско войнство.
— Прав си — рече Кротър. — Така са ни загрели заради този и цялата работа идва от горе. Дотук и тримата се оказаха все бизнесмени в командировка. Само произнеси фразата „спадащ доход от туризма“, където и да е в радиус две преки от Сити хол1 и ще почувстваш пристъп на земетресение.
— Дотам ли сме я докарали вече? — попита Танър.
— Така се говори. Аз просто работя тук, а всичката помия се стича надолу.
— За какво са ви загрявали? — попита Флин, сякаш не знаеше.
— Искат без време да опандизим някого — рече Кротър. — Доколкото чух, вторият бил някаква голяма клечка от Американската асоциация по медицина. Чувам да се говори в деловите среди, че заявките за бизнес-срещи намалявали главоломно. Хизънър замисля акция в метрото, за да оправя нещата.
— Ще трябва да се скатая някъде — отвърна Флин.
Ще бъде нещо класическо, Джо.
Фотографите бяха привършили и тримата последваха съдебно-медицинския екип в стая 1427. Усетиха миризма на кръв и човешки изпражнения, преди да видят леглото. Чаршафите бяха измачкани, целите алени, със засъхващо ръждиво-кафяво по краищата, но вниманието им се съсредоточи главно върху лежащия на леглото.
Беше излегнат по гръб, чисто гол, мъртвоблед на фона на кървавите чаршафи. Едната му ръка беше вдигната, стиснала безобразно изтърбушеното му гърло, сякаш отиващият си живот би могъл да бъде задържан със сила на волята; другата ръка лежеше отстрани на тялото, безпомощна, с обърната нагоре длан и свити пръсти. Краката му бяха неестествено широко разкрачени, предоставяйки на хирурга място за действие. Отрязването на мъжките гениталии е било извършено с няколко бързи умели движения, оставяйки стърчащо навън един пръст черво, имитиращо липсващия фалус. Между гърлото и слабините, извършителят бе използвал острия нож с наслаждение, като беше изкормил някои органи и ги бе наредил покрай тялото, на леглото и по нощните шкафчета.
— Милостиви боже — това беше Танър, който гледаше изкормените останки на човешкото същество пред тях.
— Като че ли изглежда познато?
— Известна ли е самоличността му? — попита Флин.
— Разполагаме с портфейла му, кредитни карти и всичко останало. — Кротър извади от джоба си малък бележник, отвори го и зачете: — Карл Едуард Хас, четиридесет и три годишен. Женен, с три деца; местожителство — Денвър. Има и адрес, ако ви трябва или ще ви предоставя препис от биографичната му справка в най-кратък срок.
— Това би било добре като начало — рече Флин.
— Получавал е заплата от някакво място в Боулдър, предприятие за химикали в Роки Маунтин. Специализирани са в производството на витамини и разслабителни, както и на някои болкоуспокояващи и противоалергични лекарства.
— Нищо секретно ли няма? — попита Флин.
— Пуснал съм един човек да провери, но не очаквам еднозначен отговор, Джо. И ти, и аз знаем, че каквото и да е правил Карл тук, убийството е нещо непреднамерено.
— Не съм съгласен, Брад. Ти мислиш, че е нещо непреднамерено — рече Танър. — Последният беше
