не може да е истина
не може да е истина…
овчо стихче
ще ме изгонят от работа скоро
и ме е страх
и не мога, не мога, не мога
да си сбера мислите
пустите
дето все по сайтове бродят
по стихове и по поети
и не искат в кошара
проклетите
да ги доя, да ги стрижа
за господаря
и за хляба
песен
твоята кухня, мила,
е моят аеродрум
летя, летя
вино, сирене и музика
ах, каква музика!
вълшебно е от лекота
и в гравитацията има свобода
но ти знаеш, мила,
с теб летя
световъртеж
не знам какво искам, по дяволите
по-точно знам, но така не може
искам нищо да не се промени
а всичко да е различно
да, но безплатен обяд няма
а и пълно щастие също
затова мразя изборите
и бягам
като муха без глава
премерено безразсъдно
от едно безумие в друго
отвътре навън отвън вътре
от мен до теб от теб до него
от мен до вас от тях до нас
тик-так тик-так тик-так тик-так
дори не тъжа
света се върти
никой съм аз
никой си ти
така е добре
така не боли
никой до никой
не се доближи
не зная ти кой си
всичко кръжи
нищо не виждам
мен виждаш ли ти
тик-так тик-так летя летя
от мен до вас от теб до нас
летяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя!
ще спра! ще спра! ще спра! ще спра!
къде и как?
не сега, не сега…
Писмо до Кабул
написах писмо
цяла страница ситен шрифт
за децата, за къщата, за приятелите
объркано и простовато
писмо
за малките неща
които са големи, големи
по-големи от всеки стих
представям си как четеш и се усмихваш
и се смалявам
до сълза
без отговор
ще мога ли да се изправя
и да плюя
на себе си
на всичките си принципи и истини
желания, амбиции, любови
гротескни стихове и роли
спомени, фалшиви хора
на целия измислен свят?
да го заплюя
и да му простя
най-после да простя, че не е истински?
ще мога ли
да го измисля пак
от зелената тревица до небето
от мен до мен
но не за теб
за себе си
