навярно съм аз
и ако можех с омраза да взривя света
смятайте че съм го направила!
* * *
опит за амнезия
неуспешен
опит за самоубийство
също
„стига вече опити!“ — каза опитът
и изтри надеждата за промяна
сега
с частична амнезия
и частично жива
помня само болката
и че я няма
онази
Таня
* * *
време е да се погрижа за себе си
и да си намеря любовник
от онези младите дългокосите
с любопитни ръце и безгрижни сърца
дето нямат пет лева в джоба
но ще се пръснат от планове
за бъдещето за любовта
и за още нещо дето не знаят какво е
и аз не знам но няма да им казвам
те търсят те чакат от мен отговори
ще им измисля някакви
децата обичат приказки
а възрастните обичат децата
просто е
като дишане с инхалатор
на вкопчен в живота
мъртвец
без отговори
или може би само с един
време е
винаги е време за живот
Факт
Въргалям се в чуждите думи
и по катрана на суетата лепнат
перушини, пирони, огризки
хляб и фекалии.
Ставам видима в огледалото.
Факт.
Чучелото не е красиво, но е с мисия —
придава форма на празнотата.
приземяване
нямам вече илюзии
мислите ми са постни като постна манджа
гълтам и съм сита за кратко
после пак гълтам
оздравявам и провиждам
времето минава нямам минало
това съм аз
момичето което гони вятъра защото бяга
щастието го дърпа за полата но то пак бяга
ще спра ще се обърна
нека падна
да усетя земята
тя е дъхава и топла
нека ме погалят тревите
горе е студено
синева самотна без ръце и устни
гробище за звезди
къде са дърветата и цветята, страшното море?
пускам си телевизора!
и теб пускам ветре да си вървиш
всяка истинска жена си има мъж
не слънце
реката
все по-малко се страхувам
все по-малко
не съм свикнала да е толкова лесно
и все очаквам лошото
но ти знаеш, че аз знам
и аз знам, че ти знаеш
и няма какво да изясняваме
или да се оправдаваме
нека нещата се случват
или не се случват
както дойде
каквото донесе реката
аз те обичам непрекъснато
късчетата срещи само правят осезаемо времето
гуш, топло гуш
спи ми се и ми рошиш косата
господи, колко ми е спокойно!
