излишно…
И тръгваш
Гърча се
крещя
но ти нямаш сърце
нямаш име
нямаш лице…
Ти си болка
самотно изригнала в мен
Моят личен кошмар
опитомен
и без въпроси, моля
седим и пием след работа
защото той иска да се самоубие
тъпо
но ние сме там —
приятелите
една мижава алтернатива на смъртта
и се шегуваме
и пеем
и пием…
основно пием
опитваме се да измислим
за него
и за себе си
доводи за живот:
„— Животът е хубав!“
(е добре де… не е)
но…
„— Трябва да се живее!“
защо???
…… ами ……
пием
……… а любовта?
а бе…
…………………
я наздраве!
…………………
любовта не е живота
животът е ХУБАВ и ТРЯБВА
(като лозунг)
вярвай!
и без въпроси,
моля…
Любов
Аз съм твоето куче пазач
подритвано, предано
куче вярно на своята мисия
да обича
по кучешки
дресирано с къшей любов
да се бие самоотвержено
срещу всички и всичко
там и тук
напук!
на болката
и себе си
* * *
живея насила
защото трябва
защото нямам право да умра
с живота си на никой не помагам
но със смъртта ще навредя
Насъщно
Проникваш в мен бавно
като виното
в червата
между бедрата
плъзгаш се
тръпчиво изискан
притискан
от изначалната ми женственост
мразя те
така неуместно божествен
мъжествен…
и тази опияняваща безпомощност
в мен
с теб…
Настроение
леко, леко
меко, меко
бухнали целувки сняг
се залепят по нослето
и на миглите искрят
бяла утрин
тихо трупа
пухкав някакъв рефрен
няма мъка
