ни разлъка
с теб е бяло в мен
Откритие
Гръм ли ме удари
или страха ми за теб проряза небето?
Светя от любов.
Перспектива
свободна перспектива
фронтална равнина
сто хиляди игли пробождат мислите
слагам рамка
и спирам времето
и ……
цъфнаха зюмбюлите и прецъфтяха
нарцисите, лалетата и те
за минзухарите да не говорим
тревата ги завзе
и това е краят на книгата
има детелини и бурени
и всичко е естествено
каквото трябва да бъде
начало и край
зелено
чисто
и просто
Пианистката
(вариации)
трябва ми някой
спешно
не да ме обича
не да го обичам
трябва ми за малко
някой
при който
да избягам от теб
когато празнотата
заплашва
да ме погълне
когато болката
напира
да се излее от очите
тогава ми трябва някой
достатъчен е всеки друг
стига да иска
труп
23.40 пияна съм
звъня
на теб на него
на онзи на всички
защото трябва ми някой
ти си зает утре
другият е свободен
онзи ще
а аз съм просто пияна в 23.40
и наближавам 40
трябва ми плът
трябва ми кръв
за да е топла снагата
за да са бели бедрата
а очите
очите са погубени
очите са прокудени
далеч
при тебе при него при онзи
защото трябва й някой
на снагата бялата
в 23.40
* * *
тая тревожност ще ме довърши
защо защо защо защо
съм неспособна да се радвам
имам толкова поводи, които да компенсират
липсата на аплодисменти
студена ракия, салатка
тишина за да мисля
децата, мъжът
но
семейството не може да компенсира работата
нищо не може да компенсира чувството за
значимост
нищо
нищо
нищо
нищо
