непроменен и непокътнат.
Редом с мене на леда е скафандърът ми. Стоя върху възвишение от черна скала, застанал съм с посребрени от скреж долни дрехи и гледам от цяла вечност към хоризонта. В последния миг, преди мразът да скове мозъка ми, успях да заема поза на герой. Върви на изток, млади човече!3 Надявам се да ми простят, че съм объркал посоките. Мъглата от издишания въздух скри всичко от погледа ми, пък и се движех със страхотна бързина.
Сами Крос сигурно вече е тръгнал към дома. Той ще съобщи къде се намирам.
Иззад планините се сипят изгряващи звезди. Планините, калната равнина, Джеръм и аз потъваме безкрайно под небето.
Тялото ми сигурно е най-студеният труп в историята на човечеството. Дори обнадеждените земни мъртъвци са складирани при температурата на течния азот4 а това е истинска жега в сравнение с нощта на Плутон, когато космосът поглъща топлината на деня.
Аз съм не друго, а свръхпроводник. Слънцето повишава твърде много температурата и всеки ден на зазоряване приличам на проклета машина, която изключват. Нощем обаче моята нервна система се превръща в свръхпроводник. Протичат процеси, протичат мисли, протичат усещания. Сто петдесет и три часа, за които Плутон прави пълно завъртане, отлитат като петнайсет минути. При такава скорост мога да чакам.
Изправил съм се като статуя в наблюдателница. Не е чудно, че не се вълнувам за нищо. Тук водата е превърната в скала, а жлезите ми са ледени късчета вътре в тялото. Но усещам разни работи: силата на гравитацията, болка в ушите, вакуума, който дърпа всеки квадратен сантиметър от тялото ми. Вакуумът няма да накара кръвта ми да закипи. Напрежението е замръзнало в леда, който е вътре в мене, и аз научавам това от нервите си. Усещам, как вятърът свири в устните ми, както когато издухваш дим от цигара.
Така става, когато човек не поиска да умре. Голям смях ще падне, ако желанието ми се осъществи!
Мислите ли, че ще ме открият? Плутон е планета с малки размери. Но и една малка планета става прекалено голяма, ако човек се загуби на нея. От друга страна, ракетата се вижда.
Макар че сякаш е покрита със скреж. Изпарилите се газове отново са се втечнили върху повърхността на корпуса. Сиво-бяло върху сиво-бяло, вледенена буца върху замръзналия отново лед. Може би ще стоя тук вечно в очакване да дойдат и да вдигнат ракетата от това място.
Стига толкова.
Слънчева светлина…
И звезди, които се носят по небето. Едни и същи фигури, изгряващи от едни и същи места. Дали и тялото на Джеръм живее същия половинчат живот като моето? Той трябваше да се съблече, както се съблякох аз. Боже, защо не се сетих да избърша скрежа от очите му?
Как ми се иска онова кълбо от свръхгаз да се завърне…
По дяволите. Много е студено.
Информация за текста
© 1968 Лари Нивън
© 1988 Огняна Иванова, превод от английски
Larry Niven
Wait It Out, 1968
Сканиране и OCR: Мандор, 2001
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
Складът на световете. Американски фантастични разкази
Първо издание
Библиотека „Фантастика“, № 53
Съставител и преводач ОГНЯНА ИВАНОВА, 1988
Редактор АСЕН МИЛЧЕВ
Художник ВЕНЕЛИН ВЪЛКАНОВ, 1988
Библиотечно оформление ВАСИЛ МИЛОВСКИ
Художествен редактор БОРИС БРАНКОВ
Технически редактор СПАС СПАСОВ
Коректор МАЯ ХАЛАЧЕВА
Индекс 11/95376/6287-12-88
Американска. Дадена за печат м. XI.1987 г. Подписана за печат м. XII.1987 г. Излязла от печат м. III.1988 г. Формат 32/70/100, Изд. Коли 17,50. Печатни коли 27. УИК 18,49. Цена 2,82 лева.
Държавно издателство „Отечество“. Пл. „Славейков“ № 1, София
Държавна печатница „Георги Димитров“, бул. „Ленин“ № 117, София
c/o Jusautor, Sofia
Преводът е направен по: The Penguin Science Fiction Omnibus (1973); The Golden Aplples of the Sun (1970); Short Science Fiction Tales (1963); Tiger by Tail, David MacKAY (1951); The Worlds of Clifford Simak (1953).
Предговор: Въведение, Айзък АЗИМОВ (Из предговорът към „Петдесет научнофантастични разказа“, изд. „Колиър-Макмилън“, Ню Йорк, 1962) — с.5–8;
Послеслов: Няколко думи за сборника и авторите — О.И [Огняна ИВАНОВА] — с.426–430.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/541]
Последна редакция: 2006-08-10 20:40:08
1
Разказът е публикуван през 1968 г. Около времето на своя перихелий през 1989 г. Плутон наистина ше престане да бъде най-отдалечената от Слънцето планета. Б.пр.
2
По изчисления температурата на Плутон е минус 230 градуса. — Б.пр.
3
„Върви на запад…“ е популярен израз на заселването на амер. Запад. — Б.пр.
4
Минус 195 градуса по Целзий. — Б.пр.
