Йозеф Несвадба
Последното тайно оръжие на Третия Райх
— Естествено и до днес никой не е доказвал — завърших с ораторски тон аз, — че човек не е роб на наследствеността си, че не зависи във всичко от предшествениците си и че единственият начин да бъде променен не е кръстосването, както например отглеждаме конете или зайците. Не се усмихвайте така пренебрежително — казах на седналия до мен лекар. — Вие вярвате, че хората ги оформя преди всичко средата, понеже живеете в ново общество. Но не сте в състояние да го докажете с опит, защото с хората не могат да се правят опити, както с кучетата.
Пътувахме с нощния бърз влак. Отоплителната инсталация във вагона бе повредена, така че се загрявахме с теории. Срещу мен седеше една около седемнадесетгодишна блондинка. Не виждах очите й, но се надявах, че ме слуша. Само затова говорих толкова дълго. Докторът ми изглеждаше като опасен конкурент.
— Усмихвам се, защото случайно си спомних за един такъв опит с хора — отговори ми тихо той. — За него ми разказа преди около една година аптекарят Хуцвалек, с когото в края на миналата война се случила една много странна история.
Всичко станало непосредствено преди нападението срещу Берлин, по време на офанзивата на Патън1 на Запад, когато котларите всеки ден унищожаваха нови и нови локомотиви на железниците на райха. Верните на-цисти се надяваха само на тайните оръжия, които им обещаваше Гьобелс. Но „Фау 1“ и „Фау 2“ вече отдавна летяха срещу Лондон, а офанзивата на съюзниците продължаваше. Дрънканиците за тайните оръжия се приемаха като блъф от разумните хора. Също и от аптекаря Хуцвалек, който в края на войната работел в аптеката край фабриката за светилен газ в Михле2 и печелел сума пари от домашно производство на кремове за лице от откраднатия ланолин. Живеел добре и обичал жена си, за която наскоро се бил оженил след продължителен спор с родителите й. Накрая те се съгласили само защото бракът я спасил да не бъде изпратена на работа в райха. За аптекаря не се чували добри неща, много обичал забавленията, жените и домашното вино, или хлебното вино, което се пиело тогава. Но след сватбата Хуцвалек коренно се променил, впрегнал в производството на кремове тъщата и тъста и спокойно изчаквал края на войната. Докато една февруарска утрин за него дошло гестапо.
Двойник против волята си
Още на вратата му сложили белезници, ударили няколко плесника на тъста му, ритнали жена му, която на колене се кълняла в неговата невинност, изхвърлили новородената му дъщеря от люлката и събудили двегодишното момченце.
От биллиотеката конфискували пет тома и разпрали пухените завивки. И все пак всъщност не били от гестапо.
Щом излезли с „Мерцедеса“ извън града, те свалили кожените си палта и по тайни пътечки повели Хуцвалек навътре в гората, като никой нищо не му казвал и аптекарят смятал, че го водят на разстрел. Той искал да им обясни как всъщност стои въпросът с ланолина, искал да ги омилостиви, но никой не му отвръщал, въпреки че говорел доста добре немски.
Посред гората в една ловджийска хижа ги очаквал чужденец с палто от туид, каквито не се носели по време на протектората3. Той предложил на Хуцвалек честърфилдска пура и шоколад „Гордън милк“.
— Вие не сте ли от гестапо? — учудил се Хуцвалек и се огледал наоколо. Но в стаята вече нямало никой освен тях двамата.
— Не сме от гестапо — казал на отличен чешки език чужденецът. — И вие не бяхте арестуван. От днес сте мобилизиран.
— Какво? Защо? Та след няколко седмици войната ще свърши. Точно снощи Радио Москва съобщи…
Чужденецът се намръщил.
— Аз съм полковник Боровец — заявил той, като с това явно искал да подчертае, че е по-добре осведомен за военното положение. — Войната ще свърши, ако нацистите не успеят да използват последното си тайно оръжие… — Той изправил и се разходил неспокойно из стаята. Бавно отключил белезниците на Хуцвалек.
— Какво оръжие? — попитал аптекарят и се замислил защо ли иска да те мобилизира Боровец. Да не би новото тайно оръжие да е свързано с аптекарството?
— Тъкмо това трябва да разберем — извикал Боровец. — Имаме сведения, че последната мярка на главното командуване на СС ще бъде акцията „Ирод“, но не знаем каква е тя. Дори не ни е известно за какво се отнася. Знаем само, че за нея изтеглят от фронта и тила най-закоравелите си и отбрани убийци и че ги събират в един изоставен фабричен обект край Бохосудов. Цялото пространство е толкова добре охранявано, че досега още не сме успели да научим каквото и да било за него, като при опитите си вече изгубихме много хора. И затова беше решено, че трябва да проникнем вътре, да вземем лично участие в цялата акция…
— Кой? — попитал Хуцвалек, на когото все още му се струвало смешно, че през последните седмици на войната ще трябва да служи на разузнаването. — Кой трябва да проникне там?
Боровец поставил пред него една снимка:
— Един от първите, които бяха повикани за опита с тайното оръжие, е щурмбанфюрер Йешке…
Аптекарят напразно се мъчел да си спомни къде е виждал този мъж в черна униформа. Боровец сложил до снимката джобно огледалце. Хуцвалек почти подскочил. Това било собственото му лице.
— Не е възможно — казал той.
— С този човек си приличате като две капки вода. Ще го ликвидираме и ще откараме вас в тайните лаборатории. След две седмици ще ни докладвате. Никой от повиканите не остава във фабриката повече от две седмици, знаем това. Потърсете ме на този телефонен номер и пъхнете описание на тайното оръжие в празната кутия при паметника на Хус…
— Аз съм аптекар — съпротивявал се Хуцвалек. — В казармата съм бил само няколко седмици преди Мюнхен4 и не знам нищо за оръжията на СС. Ще ме познаят още при втората дума.
— Вие сте единственият, който прилича на някой от тези палачи. А ние проучихме архивите на всички съюзнически армии. От твоята мисия зависи съдбата на човечеството, в твои ръце е победата над Хитлер, брате5 — обърнал се по легионерски към Хуцвалек Боровец и състрадателно погледнал китките на ръцете му, по които още личели червените линии на белезниците. До тоя момент аптекарят смятал, че ще победят Хитлер и без него. — За това сведение ще получите сто хиляди швейцарски франка — добавил Боровец.
Хуцвалек почнал да пресмята наум. За сто хиляди може да се сдобие с малка аптека. И то в Швейцария. Трябва ли за това да рискува живота си? Боровец нетърпеливо станал. Извадил от бюрото къс автоматичен пистолет на американската армия със заглушител. Значи, и без това животът му е в опасност. Аптекарят бързо кимнал.
— Но ако умра, парите ще получат децата ми. Брате…
Тогава още не изпитвал страх. По-скоро му се струвало, че е сключил осигуровка за живот или е продал собственото си лице.
Опитът
И стражата пред бохохулския обект не се интересувала от нищо друго. Проверили само документите и лицето. До шофьора седял намръщено съвсем същият щурмбанфюрер Йешке, но небръснат и ненаспал се след дългия път от фронта дотук. Превели го през първата порта покрай бодливите телове и празния фабричен цех при втората контрола, където поискали от него паролата. Но Хуцвалек имал добра памет. Завели го чак при подземния вход и го предали на висока възрастна блондинка в униформа, която наричали Лени.
