сепарет) — каквото Бог съедини, човекът не може да раздели; известният принцип от Евангелието (I. Матей).
quod bonum felix faustum fortunatumque sit (квод бонум феликс фаустум фортунатумквуе сит) — израз на благопожелание: нека това се увенчае с щастие и добър успех.
quod cibus aliis, aliis est atrum venenum (квод цибус алиис алиис ест атрум вененум) — това, което за едни е храна, за други е отрова.
quod erat demonstrandum (квод ерат демонстрандум) — това, което требваше да се докаже.
quo felicitas devertit, ibi pernoctat et invidia (кво фелицитас девертит иби перноктат ет инвидиа) — дето се подслони щастието, там нощува и завистта.
quod sors feret, feremus aequo animo (квод сорс ферет феремус еквуо анимо) — това, което ни донесе съдбата, нека го понесем със смирение (Теренций).
quod timeas, citius, quam quod speres, evenit (квод тимеас цициус квуам квод сперес евенит) — по-бърже се случва това, от което се боиш, отколкото това, на което се надеваш.
quod vult cupiditas cogitat, non quod decet (квод вулт купидитас когитат нон квод децет) — страстта мисли, каквото иска, не каквото е прилично.
quos ego (квуос его) — латински израз със смисъл: „Ще ви науча аз вас!“ Думи, които Виргилий поставя в устата на Нептун, когато се разсърдил на развилнелите се над морето ветрове; израз на гнев и на заплашване.
quot capita, tot sensus (квот капита, тот сенсус) — колкото глави, толкова мнения.
quousque tandem, Catilina, abutere patientia nostra (квуоусквуе тандем Катилина абутере пациенциа ностра) — до кога, о Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?
quum ames, non sapias, aut quum sapias, non ames (квуум амес нон сапиас аут квуум сапиас нон амес) — когато обичаме, не сме мъдри, а когато сме мъдри, не обичаме.
rapere est accipere, quod non possis reddere (рапере ест акципере квуод нон посис редере) — да получиш, което не можеш върна, значи да го потребиш.
rarum est felix idemque senex (рарум ест феликс идемквуе сенекс) — редко един и същ човек е и щастлив и стар.
rebus sic stantibus (ребус сик стантибус) — при това положение на нещата.
recta linea est brevissima, recta via tutissima (речта линее ест бревисима ректа виа тутисима) — правата линия е най-къса, правият път най-сигурен.
recte sapit, periclo qui alieno sapit (ректе сапит перикло кви алиено сапит) — истинска мъдрост добива, който се учи от чужда опасност.
recte valere et sapere duo vatae bona (ректе валере ет сапере дуо вите бона) — здравето и мъдростта са двете блага на живота.
redde Caesari, quae sunt Caesaris et quae sunt Dei-Deo (реде Цезари квуе сунт Цазарис ет квуе сунт дей део) — отдай кесаревото Кесарю и божието Богу (Еванг. Мат. 22 21).
reddere suum cuique (редере суум куиквуе) — отдай всекиму своето.
repetitio est mater studiorium (репетицио ест матер студиорум) — повторението е майка на учението.
remedium est frustra contra fulmen quaerere (ремедиум ест фрустра контра фулмен кверере) — безполезно е да се търси средство против светкавица.
res judicata pro veritate habetur (рее юдиката про веритате хабетур) — решението на съда трябва да се смята за истинско. (Аксиома на древното римско право в смисъл, че щом по едно дело се е произнесла последната съдебна инстанция, то не може да бъде наново разглеждано.
res non verba (рес нон верба) — дела, а не думи.
res nullius (рее нулиус) — вещ, която не принадлежи никому, т. е. безстопанствена.
requiscat in pace (реквуискат ин паце) — нека почива в мир — мир на прахът му, лека му пръст!
restitutio in integrum (реституцио им интегрум) — възстановяване в целокупност, целокупно връщане в изправно състояние или положение.
rex esse nolim, ut esse crudelis velim (рекс есе холим ут есе круделис велим) — не бих искал да бъда цар, ако би трябвало да бъда жесток.
ridendo dicere verum (ридендо дицере верум) — казвам истината некому под форма на шега.
ridentem dicere verum quid vetat? (ридентем дицере верум квуид ветат) — какво забранява (на) смеещия се, да казва истината? (Хораций).
risus abundat in ore stultorum (ризус абундат ин оре стулторум) — смехът изобилствува върху устните на глупците.
ruborem amico excutere amicum est perdere (руберем амико екскутере амикум ест пердере) — да накараш приятел да се изчерви, значи да го загубиш.
rustica progenies semper villana fuit (рустика прогениес семпер вилиана фуит) — природата на селяните е била винаги просташка.
salus revolutiae supreme lex! — революцията осветява вечно.
saepe oculi et aures vulgi sunt testes mali (сепе окли ет аурес вулги сунт тестес мали) — често очите и ушите на тълпата са лоши свидетели.
salve (салве) — здравей! Здравейте!
salus populi suprema lex esto (салус попули супрема лекс есто) — благото на народа трябва да бъде висш закон.
sancta sanctorum (санкта санкторум) — святая святих.
sapiens nihil affirmat, quod non probet (сапиенс нихил афирмат квод нон пробет) — мъдрият нищо не потвърдява, изказва, преди да не го е изпитал.
sapienti sat (сапиенти сат) — на умния стига да се каже малко, за да разбере.
sapit nequicquam, qui sibi ipsi non sapit (сапит неквиквуам кви сиби ипси нон сапит) — напраздно е мъдър, който не е мъдър за себе си.
satius ignorare est rem, quam male discere (сациус игнораре ест рем квуам мале дисцере) — по-добре е да не знаеш нещо, отколкото да го знаеш слабо.
scribere scribendo, dicendo dicere disces (скрибере скрибенцо дицендо дицере дисцес) — писаното се научава чрез писане, а говоренето — чрез говорене.
scripta manent, verba volant (скрипта манент верба волант) — писаното остава, а думите отлитат; черно на бяло.
semper avarus eget (семпер аварус егет) — скъперникът винаги се нуждае.
senectus ipsa est morbus (сенектус ипса ест морбус) — старостта е от себе си една болест.
senem ante tempus fieri miserum est (сенем анте темпус фиери мизерум ест) — нещастие е да остарееш без време.
senex bis puer (сенекс бис пуер) — старецът е дваж момче (дете).
senex laudator temporis ecti (сенекс лаудатор темпорис екти) — старите хвалят миналото.
serum est cavendi tempus in mediis malis (серум ест кавенди темпус ин медиис
