достойна от похвалата.
tanti nomini nullum par elogium (танти номини нулум пар елогиум) — много звани, малко призвани.
tantum scimus, quantum memoria tenemus (тантум сцимус квуантум мемориа тенемус) — толкова знаем, колкото помним.
tarde venientibus ossa (тарде вениентибус оса) — на закъснелите (за ядене) — само кокалите.
tempora mutantur (темпора мутантур) — времената се менят.
tempora mutantur et nos mutamur in illis (темпора мутантур ет нос мутамур ин илис) — времената се менят и ние се меним заедно с тях.
tempus omnia revelat (темпус омниа ревелат) — времето всичко открива.
terra incognita (тера инкогнита) — непозната земя (Употребява се, когато се говори за нещо съвсем неизвестно).
tertius gaudet (терциус гаудет) — третият се радва, когато двама се карат, третият печели.
testimonium paupertatis animi (тестимониум паупертатис аними) — свидетелство за бедност на духа, т. е. доказателство за невежество, за простотия.
testis unus, testis nullus (тестис унус тестис нулус) — един свидетел не е никакъв свидетел.
timeo danaos et dona ferentis (тимео данаос ет дона ферентис) — боя се от данайците (гърците) дори когато поднасят дарове. Думите, които Виргилий поставя в устата на Лаокоон, който разубеждавал троянците да не вкарват в града си дървения кон, оставен от гърците на брега, в чиято вътрешност били скрити отбор въоръжени бойци.
timeo hominem unius libri (тимео хоминем униус либри) — боя се от човека на едната книга.
timidus vocat se cautum, parcum sordidus (тимидус вокат се каутум паркум сордидус) — страхливецът нарича себе си предпазлив, скъперникът — пестелив.
tot capita, tot sensus (тот капита тот сенсус) — колкото глави, толкова и мнения.
tres faciunt collegium (трес фациунт колегиум) — трима души вече съставляват дружество.
turpis iactura est, quae fit negligentia (турпис яктура ест квуе фит неглигенциа) — позорна е загубата, причинена от небрежност.
ubi bene, ibi patria (уби бене иби патриа) — дето (ти е ) добре, там (ти е) отечеството.
ubi coepit pauper divitem imitari, perit (уби кепит паупер дивитем имитари перит) — когато бедният почне да подражава на богатия, загива.
ubi concordia, ibi victoria (уби конкордиа иби викториа) — дето има сговор, там има и победа.
ubi libertas cecidit, audet nemo loqui (уби либертас цецидит аудет немо локвуи) — когато загине свободата, никой не смее да говори.
ubi maxime gaudebis, metues maxime (уби максиме гаудебис метуес максиме) — за да се поправят мнозина, един трябва да пострада.
ultima ratio regum (ултима рацио регум) — последно, крайно средство на царете. Девиз, който, по заповед на Людвик XIV, бил гравиран върху оръдията на френската армия.
ultima petita (ултима петита) — отвъд исканото. (Употребява се за съдебни решения, които постановяват за неща, с каквито не е бил сезиран съдът).
ultra posse nemo obligatur (ултра посе немо облигатур) — оттатък моженето (пряко силата си) никое не се задължава, сиреч от никого не може да се иска невъзможното.
una salus victis, nullam sperare salutem (уна салус виктис нулам спераре салутем) — победените имат само един изход за спасение, да не очакват никакво спасение, сиреч да не воюват до смърт (Виргилий).
unguibus et rosto (унгвуибус ет росто) — с ноктите и с кълвуна, т. е. с все сила.
urbi et orbi (урби ет орби) — в града (Рим) и по света. Папско благословение, за да се означи, че то се разпростира над цялата вселена. Употребява се често в смисъл: на всякъде, на всеуслишание.
usque ad finem (усквуе ад финем) — до край (употребява се за да се изтъкне упоритост при преследване на една цел).
usus tyrannus (узус тиранус) — навикът (обичаят) е тиранин.
uti, non abuti (ути нон абути) — ползувай се, без да злоупотребяваш.
ut plures corrigantur, rite unus perit (ут плурес коригантур рите унус перит) — за да се поправят мнозина, един трябва да пострада.
ut supra (ут супра) — както по-горе (при цитати).
vade retro satana! (ваде ретро сатана) — махни се от мене, Сатано! (думи на Христа). Този израз се употребява за отблъскване на човек със съблазнителни предложения.
vae soli (ве соли) — горко на самотния!
vae victis (ве виктис) — горко на победените!
valet anchora artus (валет анкхора артус) — добродетелта служи като котва.
vanitas vanitatum et omnia vanitas (венитас ванитатум ет омниа ванитас) — суета на суетите и всичко е суета; превод на Соломоновите думи в началото на кн. „Еклисиаст“.
varium et mutabile semper foemina (вариум ет мутабиле семпер фемина) — жената е винаги изменна и променлива.
vel capillus habet umbram suam (вел капилус хабет умбрам суам) — дори и косъмът има сенка.
velle et molle (веле ет моле) — щеш-нещеш.
vel taceas, vel meliora dic silento (вел тацеас вел мелиора дик силенцио) — или мълчи, или думите ти да са по-хубави от мълчанието.
veni, vidi, vici (вени, види, вици) — дойдох, видях, победих. Знаменити думи, с които Юлий Цезар съобщил на римския сенат за бързината, с която спечелил победата при Зала над понтийския цар Фарнак. — Образец на лаконизъм.
verba volant, scripta manent (верба волант скрипта манент) — думите летят, писаното остава.
veritas odium parit (веритас одиум парит) — истината възбужда ненавист.
veritatis simplex oratio est (веритатис симплекс орацио ест) — езикът на истината е прост.
verum cur non audimus? quia non dicimus (верум кур нон аудимус? квуиа нон децимус) — защо не чуваме истината? Защото не я говорим.
verum ipsum factum ( верум ипсум фактум) — фактът е критериума на истината.
verus amor nullum novit habere modum (верус амор нулум нови хабере модум) — истинската любов не познава граници (Пропеций).
