всичко това, зазвъня по телефона и събра елита на музикалния свят. Веднага най-известните диригенти се скараха кой да вземе партитурите; цигулковите сонати получиха по-малко внимание, но най-накрая и на Чайковски се е случвало да напише глупости.
Междувременно бях нападнат от журналистите и вечерните вестници излязоха със специални заглавия: „Изчезналият виртуоз се връща като композитор“ и тям подобни.
Следобед отидох в банката. Изтеглих голяма сума, извадих от моята касетка стар индийски пръстен на баснословна цена и тръгнах да се прибирам. Но къде? В залисията не бях запомнил къде живея. Или това беше трик на госпожица Вещицата? Направи от мен това, което искаше, и ме пусна да се саморазвивам! Тая мисъл ме влуди. Значи няма да я видя повече!
— Добър вечер, Неверни Тома!
Едно такси спря до мен. Тя беше в него. Прегърнах я, като че ли не съм я виждал от години, и поставих индийския пръстен на ръката й. Отправихме се към нашата квартира. Една къща с висока ограда на края на града. Вещицата беше в траур, забулена с дълъг воал. Като останахме сами, тя хвърли воала.
— Кого жалиш?
— Пропуснах да ти дам инструкции — отвърна тя. — Аз съм твоя годеница. Жаля сестра си, чието тяло чакам да пристигне от Южна Америка, за да го погреба на родна земя. Ще се появявам винаги в траур. За мен е опасно да показвам лицето си.
— Защо не го промениш?
— Нали ще променя и мислите си.
— Една пластична операция не променя мисли.
— Месарските работи, т.е. операциите, ме отвращават. И освен това не намирам, че видът ми е лош. А ти огледа ли се в огледалото, което не буди съмнения?
— Да. И да ти призная, струва ми се, че съм станал красив! Уж съм същият, а съм красив. Всички го забелязаха.
— И жените? Внимавай, красавецо, ревнива съм.
— Не се шегувай! Знаеш, че за мен ти си най-важното нещо в живота. Ти си… Ти си самият ми живот. Кажи, нали няма да изчезнеш и да ме оставиш да полудея?
— Даже ако се наложи да изчезна, помни, че си мой и че когато дойде времето, ще те повикам при мен. И не допускай и сянка от отчаяние, а чакай. Аз ще те повикам, ако ще между нас да стоят огромни разстояния, хорската ненавист, даже и смъртта.
Бях пиян от щастие. Какво разбирах аз дотогава от слава, любов и признание? Сега Фортуна ме засипваше с благосклонността си. Навсякъде срещах очаровани погледи, може би ми и завиждаха, но не го забелязвах. Твърде много искаха да знаят коя жена ме е преобразила до такава степен. Узнах, че преди това съм бил стеснителен, нацупен, занесен, нервен и неприятен. Изведнъж намерих приятели, умни, сърдечни и искрени. Канеха ме непрестанно, но аз гледах час по-скоро да се измъкна, за да бъда сам с моята Вещица. Тя не се показваше в обществото и това караше по-любопитните да не спят от мъка.
А аз спях ли? Струва ми се — не. Имах чувството, че ако заспя, тя ще се изтаи като съновидение.
Тя също не спеше. Може би защото знаеше какво ще се случи и чакаше.
Питах я:
— От какво се пазиш? Ти си почти всемогъща. Кой може да те застрашава? Ще ти взема охрана.
— Излишно. Никоя полиция не би ме опазила от тези, които ламтят за световно господство чрез моите постижения.
— Кои са? Гангстери, шпиони?…
— И гангстери, и агенти на много държави. Твърде са силни и твърде са много. Трябва да заминем. Тялото пристигна от Южна Америка.
— Само още една седмица! В сряда ще чуя изпълнението на първата си симфония, а в четвъртък ще отпътуваме.
— Късно е — отговори тя. — Слушай!
Долу в хола се прокрадваха стъпки.
— Те са! — каза тя. — Не се плаши. Завий се и се преструвай, че спиш. И помни, че ще те повикам. Каквото и да се случи, чакай! Не вярвай на очите си и чакай!
Целуна ме и притвори вратата.
След няколко минути откъм хола се чуха изстрели. С треперяща ръка завъртях телефона на полицията. За мое учудване отговориха. Мислех, че кабелите са прерязани. Полицаите пристигнаха веднага. Намериха я простреляна на осем места. Откриха и следи от присъствието на четири души. Започнаха безкрайните полицейски разпити. Аз не умея да лъжа. Казах всичката истина и затова попаднах при вас, господа психиатри.
Да, моля, изследвайте психологическото ми състояние! Не се обиждам. Аз самият на ваше място бих обявил за луд всеки, който твърди, че тая фантастична история е чиста истина. Но надявам се, скоро ще се уверите в моя непокътнат разум. Даже прекалено скоро. Не чувате ли тая странна погребална музика — откъс от „Смъртта и девойката“, примесена с откъс от Прокофиевия концерт за виолончело, и всичко това във вид на траурен марш, изпълнен от духова музика! И как подигравателно звучи! Тя се надсмива над смъртта. Ето и погребението. Тя го прекарва нарочно под прозорците на клиниката. Гледайте, уважаеми професори и доктори, как ви се вижда изражението на мъртвата? А как ви изглежда стройната дама на края на процесията? А пръстенът, който блести и под траурния воал? Това е тя! Госпожица Вещицата отново върви след собственото си погребение. И ако пак я убият, тя ще върви и след следващото си погребение. Тя е безсмъртна, Ескулапови жреци, защото е частица от Космоса и защото е вещица, а думата вещица произлиза от вещина, знание, умение да вижда по-далеч от вас, верните слуги на науката. Въобще това не е толкова необичайна история, господа — някой да върви след погребението си. Херцог Алба удави в кръв Нидерландската революция, но тя тръгна след собственото си погребение. Сервет и Ян Хус, Бруно и Везалий също вървяха след ковчезите си. Не е възможно търсещият човешки дух да бъде окончателно погребан. Не е възможно да бъдат изгорени вещиците. Но къде хукнахте, уважаеми професори? Да гоните госпожица Вещицата? Но да, тя е ваш стар конкурент! Не се трепете напразно, господа. Няма да я настигнете, колкото и да тичате, както никога простосмъртният няма да стигне вещия, макар той и да крачи бавно. Важни са крачките, господа професори, а не бързината! А сега мога да си ида, нали?
Моите почитания, господа професори, моите уважения, господа доктори? Желая ви големи успехи, повече старание и по-малко завист, господа, по-малко завист!
Информация за текста
© 1976 Величка Настрадинова
Сканиране и OCR: Мандор, 2002
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/891)
Последна редакция: 2006-08-06 16:30:07
