Движеше се все едно насън.
Бевинс реагира светкавично. Тръгна напред и извади пистолета, но още го криеше под якето. На лицето му се написаха гняв и отчаяние. Стрелкаше с очи ту Питър, ту Били. Затича се, като блъскаше с рамене смутените зрители.
— Ще те убият — изкрещя Били. — За Бога, Питър! Махни се оттам!
Другите знаменитости взеха да се отдръпват, да правят път на безумеца и да търсят прикритие. Папата обаче седеше неподвижен и наблюдаваше развоя на събитията, сякаш ги бе очаквал. Служителите от охраната се струпаха на сцената. Били знаеше, че му остава съвсем малко време, и се насочи право към Бевинс.
Купър
Какво, по дяволите, правеше онзи негодник?
Питър Каренца се умълча след първия признак на вълнение, но остана пред трибуната. Изумен, Фримейсън гледаше как към сцената се стичат цивилни агенти и полицаи, а някои от религиозните водачи се размърдват. Изведнъж настъпи водовъртеж от движения, цветове и звуци. Трудно беше да се види какво става.
Едно беше сигурно — Фримейсън Купър разбра, че планът му е осуетен.
Клемънс
— Стой, Бевинс! Стой!
Били прескочи перилата и се хвърли върху якия мъж. Бевинс се обърна тромаво към него и извади пистолета.
Блесна светкавица и Били почувства силен удар под ребрата. Отхвръкна встрани от силата на изстрела и падна пред сцената, после успя да се надигне и олюлявайки се тръгна по пътеката.
Хората се насъбраха около него, протягайки ръце. Били чу, че някакъв женски глас вика името му. Лорийн? Не, Марион. Крещеше като обезумяла. Главата му се замая. Болката го разкъсваше. Сякаш видя Времето, простряло се пред него като дълга лента. Всичко забави ход освен стремителния бяг на мислите му. Край него се разнасяха писъци и викове. На страх. Гняв, Ужас. Смут. Сетне последва експлозия — далечна, но силна. Били я чу сякаш от дъното на дълъг тунел. Яркото небе помръкна. Буря ли наближаваше? Зачуди се как е възможно. Лорийн… Видя, че към него се приближава Питър.
— Били… Дръж се — каза един глас — плътен, звучен и успокояващ.
Искаше ръцете на Питър да докоснат корема му. Неизвестно защо знаеше, че те ще бъдат невероятно студени и ще проникнат в него… Копнееше да затвори очи и малко да си почине. Така щеше да е най-добре. Най-лесно…
— Ще те взема, Били — чу се познат глас.
Защо ставаше толкова тъмно?
Тарджено вече беше на долното ниво и си проправяше път през лабиринта от ложи за важните особи, когато суматохата започна. Били скочи от мястото си като кукла с прерязани конци. Бевинс стреля в него, а гостите се разпръснаха, търсейки прикритие. Сетне лазерната сателитна чиния се взриви на малки отломки. Върху зрителите се изсипа горещ дъжд от разтопен метал и те хукнаха панически в различни посоки.
Стиснал автомата на убития чернокож, Тарджено прескочи парапета, втурна се долу между редовете, като блъскаше тичащите хора, и стигна до пътеката в средата на настъпилия хаос.
Служителите от охраната се струпаха наоколо, а Каренца скочи от сцената да помогне на поваления си приятел. Бевинс се обърна рязко и удари с пистолета униформения полицай, който се опита да го обезоръжи. Въздухът се сгъсти от писъци и заповеди. Явно никой не знаеше какво да прави.
В този миг на пълно объркване, когато положението беше извън контрол, Тарджено можеше да действа. Бевинс трябваше да довърши делото си. Вече беше решил да използва Клемънс като изкупителна жертва. Щеше да каже, че е помислил младежа за убиец и когато се е опитал да го премахне, един заблуден куршум е улучил Питър. Набързо скалъпен план, но достатъчно налудничав, за да мине.
Качи се на сцената, откъдето можеше да вижда по-добре, и се прицели в центъра на телата, насъбрали се около Били и Каренца. Били още се влачеше, протегнал ръце. Бевинс изопна ръце и стисна здраво деветмилимет-ровия автоматичен пистолет.
Изведнъж Каренца го погледна, сякаш предупреден от някакво странно шесто чувство. В очите му имаше особена студенина и абсолютна безизразност, които втрещиха Фреди и не му позволиха да стреля. Каренца се вторачи предизвикателно в Бевинс. Смахнато копеле!
Дъждът от автоматичните откоси го разкъса с хирургична точност. Тялото му затанцува от ударите на куршумите. Болката експлодира и разкъса стомаха и вътрешностите му. Сетне почувства тъпо и смътно сътресение — последните два куршума раздробиха гръдния му кош и превърнаха врата и челюстта му в розова мъгла.
Каренца не искаше да става така. Възнесението му не биваше да извира от паниката и хаоса. Не овладееше ли положението сега, щеше да загуби контрол над енергията и волята на тълпата.
Питър равнодушно наблюдаваше как вече безжизненото тяло на Фреди Бевинс подскача, разтърсвано от градушката куршуми. Изведнъж се обърна и видя лицето на убиеца. Дълги руси коси, слаб и с широко отворени очи. Целият в бяло, насочил оръжието, той приличаше на ангел отмъстител.
Внезапно всички започнаха да вадят пистолети и да ги насочват един срещу друг. Човекът в бяло наведе оръжието си и за пръв път се вторачи в очите на Питър…
Тарджено
Настъпи пълна тишина и четвъртмилионната аудитория затаи дъх. Чуваше се само шумът от изваждането на пистолетите.
Тарджено трябваше да бъде много внимателен. Най-добре беше да съсредоточи вниманието си върху Каренца. Той беше във фокуса на всичко. Въздъхна и се вгледа в очите му. В същия миг почувства хлад, който най-безцеремонно прониза душата му. Дощя му се да повърне. В съзнанието му нахлу вонята на смъртта и той усети вкуса на кръвта, на страха и на отвращението. Очите на Каренца бяха бездънно черни — досущ две дупки в черепа му, обсидианов вход към безкрайността, привличаща всичко. Притегателна сила на душата, в която всяка надежда за светлина изчезваше.
Злото в цялото му разнообразие от форми не беше чуждо на Тарджено. Всъщност той живееше с него и понякога дори се наслаждаваше на изкусителното му влияние. Но докато гледаше Питър Каренца, той осъзна, че току що е видял нещо много по-ужасно от обикновеното зло.
Докато гледаше лицето на безмилостния звяр, готов за скок към всеки нов Витлеем, във въображението му изникна образът на черна роза, разцъфваща като тъмна галактика. Едва сега разбра какво тревожеше папата.
И макар че нервният импулс вдигна ръката му, за да насочи оръжието и да се прицели, Тарджено знаеше, че няма да успее.
Отдавна се чудеше какво изпитва човек, когато умира. Много години бе размишлявал върху това. Сега почувства, че чезне под противния дъх на смъртта.
Уиндзор
Стъписана, тя се опита да повдигне главата на Били. Щом Питър отмести поглед от него, очите на младежа се изцъклиха. Всичко бе потънало в кръв.
После прикова очи в Питър. Той стоеше и спокойно гледаше непознатия в бяло, който беше спасил живота му. Въздухът сякаш трептеше от напрежение и очакване да се случи нещо.
Непознатият се вгледа в очите на Питър, сетне вдигна оръжието, с което бе превърнал Фреди Бевинс в нещо неузнаваемо.
Питър вдигна ръка, сякаш да го предупреди или отпрати, ала Марион знаеше какво ще последва. От
