— Има ли някаква полза?

— Моят психиатър ме накара да си направя дневник, в който да опиша станалото и това, което мисля за него. Говоря му за случилото се веднъж седмично. Дали има полза? — Свих рамене. — Той твърди, че има, но че аз все още не съм достатъчно обективен, за да я видя. Освен това казва, че понеже травмата, която сме изживели, е продължила дълго време, не можем да очакваме да я преодолеем бързо.

— Звучи логично.

— Днес Кейт отиде до супермаркета сама.

Пейн изглеждаше озадачен.

— Това е голям напредък — обясних му аз. — Тя не се чувства добре, когато е заобиколена от тълпи от хора, при това непознати.

— Ами вие? Възнамерявате ли да започнете отново работа?

— Скоро ще ми се наложи — отвърнах аз. — Застраховката ни не покрива всички медицински разходи. Да не говорим за съдебните разноски.

— Но как се чувствате? Готов ли сте да започнете пак работа?

Отпих от чая си и не отговорих.

— Когато работех за Бюрото, ми се наложи да застрелям един човек — каза Пейн.

— Убихте ли го?

Той се втренчи в чашата.

— Междувременно ме раниха. Лежах в болница три месеца. Проведох много разговори с адвоката си. Мисля, че ви казах — тогава натрупах всичките тези килограми и напуснах Бюрото. Мина доста време, докато се почувствам отново нормален.

— Нормален е сложно понятие. Питам се дали мога да се чувствам отново нормален. Преди случилото се съм живеел като слепец в един свят на болка, но съм бил твърде глупав, за да го осъзная.

— А сега?

— Мисля, че предпазливостта на Кейт не е излишна. Всичко се случва. В един момент стоях на скалната тераса и се наслаждавах на гледката. В следващия брат ми ме блъсна в пропастта.

— Предпазливостта е добродетел.

— И аз стигнах до този извод. Попитахте ме дали възнамерявам да започна пак работа. Аз вече работя.

— Така ли? — Пейн ме погледна изпитателно.

— Грижа се за семейството си. Моята работа се състои в това да обичам Кейт и Джейсън от цялото си сърце, да благодаря на господ за всеки миг, прекаран с тях, да ги подкрепям и да се грижа за безопасността им.

Пейн ме гледаше ужасно съсредоточено.

— Знаете ли какво, господин Денинг?

— Моля те, наричай ме Брад.

— Колкото повече те опознавам, толкова повече ми харесваш.

,

Информация за текста

© 2002 Дейвид Морел

© 2002 Иван Атанасов, превод от английски

David Morrell

Long Lost, 2002

Източник: Кантая

Издание: ИК „Хермес“, 2002

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15910]

Последна редакция: 2010-04-22 12:17:51

,

1

Денвър е административен център на щата Колорадо и е разположен в Скалистите планини. — Б.пр.

2

Спасение. — Б.пр.

3

Играч в бейзбола, който улавя хвърлените топки, които батсманът не е успял да избие. — Б.пр.

4

Сорт вино — Б.пр.

5

Игра на думи. На английски break означава „чупя, пречупвам“, както и „обяздвам“. Името на местността Брейкхорс Ридж означава Хребетът на конското обяздване. — Б.пр.

6

Английска мярка за дължина, равна на 91,4 см. — Б.пр.

7

Спадане на телесната температура под нормалната от прекомерно охлаждане при някои заболявания — Б.пр.

8

На този ден (31 октомври) американските деца, облечени в страховити костюми, обикалят от къща на къща с думите „номер или почерпка“, за да събират лакомства. — Б.пр.

9

Бездимен барут. — Б.пр.

10

Последният четвъртък през ноември — Б.пр.

Вы читаете Изгубеният брат
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату