— Няма да те докосвам — казах й аз. — Но, моля те, позволи ми да ти помогна. Моля те. — Усетих зад гърба ми горещина. Чух познатото пращене и погледнах през рамо към огъня. — Трябва да се махнем оттук.
Направих нова крачка към нея. В отговор Кейт отстъпи към поваленото дърво.
— Джейсън? — попитах я аз. — Къде е Джейсън?
Когато погледнах, обезумял от страх, под дървото към мястото, където бях видял за последен път Джейсън, Кейт пропълзя под ствола му, опитвайки се да избяга от мен. Пропълзях след нея и се изправих от другата му страна. Бях се опасявал, че ще видя тялото на сина ми, разкъсано от последния изстрел на Пити, но въздъхнах от облекчение, понеже той стоеше невредим на брега на потока.
Джейсън ме замери с камък.
Камъкът ме удари в гърдите, но аз не обърнах внимание на болката. В момента мислех само за едно — как да изведа сина си от гората.
— Всичко е наред, Джейсън. Вече няма от какво да се страхуваш.
Пристъпих към него. Но понеже бях изцапан с кръв и обгорен от огъня до неузнаваемост, той явно ме помисли за Пити.
Изкатери се нагоре по стръмния бряг на рекичката и се скри в гората.
Спуснах се след него, като залитах заради нараняванията си. Когато навлязох в храстите край брега, горещината и пушекът едва не ме изтласкаха назад.
Сред дима се мярнаха ярки светлини. Жегата се засили. Едно дърво избухна в пламъци. Към храсталака се понесе стена от огън.
— Джейсън! — Пушекът ме задави. Привих се на две, раздиран от кашлица, но се насилих да продължа и подминах още няколко дървета.
Вятърът разнесе за момент дима. Джейсън стоше пред мен, а пред него се извисяваше огнена стена. Той се завъртя отчаяно, за да избяга от приближаващите се пламъци, но ме видя и се закова на място. Аз, изглежда, му се сторих по-страшен от огъня. Джейсън се устреми наляво към една пролука в огнената стихия. Вятърът запрати пламъците към сина ми в същия миг, в който се метнах върху него. Съборих го на земята и огненият повей мина над преплетените ни тела. Издърпах го назад с малкото сила, която беше останала в ранената ми ръка. Той ме риташе и удряше. После започна да ме удря и Кейт.
— Пусни го! — изкрещя тя.
Вкопчени един в друг, тримата се търкулнахме надолу по брега и цопнахме във водите на потока. Жена ми и синът ми продължиха да ме налагат, но аз не им отвръщах. Силата на ударите им намаля. Накрая те се отпуснаха по гръб и се загледаха в мен, а изтощените им гърди се повдигаха и спускаха.
— Обичам ви — казах им аз.
Кейт и Джейсън ме гледаха безмълвно.
Но нещо в погледа им се промени, сякаш си спомниха, че е имало време, когато тези думи са означавали нещо за тях.
— Стойте тук. Трябва да свърша нещо — успях да изрека.
Докато огънят се приближаваше към потока, аз се наплисках с вода. После пропълзях от другата страна на падналото дърво. Отидох при трупа на Пити. Той беше почти целият в кръв заради многобройните дупки от куршуми.
Но това не беше достатъчно. Брат ми вече се беше завърнал веднъж от небитието. Трябваше да се уверя, че е мъртъв, че няма да се върне отново дори в кошмарите ми.
Хванах го за краката, но наранените ми ръце бяха твърде слаби, а болката в тях — прекалено силна, за да успея да го изтегля на брега. Опитът ми се оказа неуспешен и вече се канех да се откажа, когато в полезрението ми се появиха ръцете на Кейт. Погледнах я изненадано, но тя не каза нищо, просто ми помогна да извлечем Пити нагоре по склона.
Хвърлихме го в огъня. Трупът избухна в пламъци. Тръгнахме обратно към потока. Кейт се подхлъзна и падна, но когато се опитах да й помогна, не ми позволи да я докосна и се изправи сама. Като спазваха дистанция от мен, двамата с Джейсън побягнаха.
Епилог
Тримата лежахме известно време в болница. Бях разпитан от полицията и областния прокурор, които искаха да знаят защо не съм оставил властите да се разправят с Пити. Направих всичко възможно да ги убедя, че съм бил притиснат от обстоятелствата. Как бих могъл да им обясня, че съм се страхувал, че, вместо да спасят Кейт и Джейсън, полицаите могат да ги погубят? Въпреки опроверженията ми, те настояваха, че моят мотив е бил гневът, че съм искал да разчистя сметките си с Пити.
Трябваше да се явя на съд и, както ми обясни адвокатът ми, можех да бъда обвинен във вземане на закона в свои ръце. Но аз се съмнявам, че сред съдебните заседатели имаше някой, който, след като видя гипсираната ми ръка и изгарянията по лицето ми, да не реши, че съм изстрадал достатъчно. Кейт и Джейсън със сигурност бяха. Очите им имаха измъчения поглед на военни бежанци.
След три седмици ни пуснаха да си вървим. Наех човек срещу заплащане, който да закара волвото в Денвър, а ние с Кейт и Джейсън хванахме самолет до Кълъмбъс. Нашите приятели приветстваха завръщането ни. Обадиха ни се по телефона. Посетиха ни вкъщи. Организираха парти в наша чест. Бяхме им благодарни. Но в действителност бяхме твърде травматизирани, за да бъдем социални. Усмихвахме се и водихме кратки разговори с усилие, а колкото до „дългите разговори“ — все още не бяхме готови да обсъждаме в подробности случилото се. Скоро интересът към нашето завръщане отшумя. Телефонните обаждания, посещенията и поканите намаляха. Накрая ни оставиха на спокойствие.
Джейсън стана толкова мълчалив, че родителите на приятелите му караха децата си да го избягват. Кейт пък получаваше нервни кризи всеки път, когато трябваше да напусне дома ни. Накрая престана съвсем да излиза. Единственото положително нещо беше, че щом си обръснах брадата и наркотиците изгубиха въздействието си, Кейт и Джейсън ме разпознаха, разбраха че не съм Пити и престанаха да гледат на мен като на зплаха, въпреки че аз и до ден днешен избягвам да ги докосвам, без да съм сигурен, че виждат лицето ми.
Опитах се да бъда честен със себе си. Направих всичко възможно да проумея случилото се, да се примиря с него. Но понякога се питам дали е
Понякога съзерцавам тайно Кейт и Джейсън, опитвайки се да реша дали състоянието им се подобрява. Поглеждам скришом в очите им, мъчейки се да надникна в техните души. Поглеждам в огледалото и се мъча да надникна в собствената си душа. Носим ли в себе си мрак?
Преди няколко дни ни навести Пейн — един желан посетител.
Попитах го за жена му.
— Добре ли е? Какъв беше резултатът от биопсията?
— Слава богу, бучката в гърдата й се оказа киста.
Едва тогава осъзнах, че съм очаквал отговора му със затаен дъх.
— Радвам се да чуя, че могат да се случват и хубави неща — рекох му аз.
В задния двор Пейн разположи туловището си в шезлонга, където миналата година бе седял Пити, взирайки се в прозореца на нашата спалня.
Кейт ни донесе две чаши изстуден чай.
С Пейн се престорихме, че не забелязваме треперенето на ръцете й и тракането на леда в чашите.
— Благодаря — казах й аз.
Когато докоснах раменете й, тя се усмихна непринудено.
Пейн изчака да се върне в кащата и попита:
— Ходи ли на прегледи?
— При психиатър ли? И тримата ходим.
