„Моля те, господи, нека да са живи“ — помолих се наум.
Вмъкнах се, залитайки, в стая с размерите на гараж. Една жена и едно момче се свиха, опитвайки се да се отдръпнат колкото се може по-далеч от мен. На китката на всеки от тях имаше желязна халка, свързана с дълга пет фута верига за друга халка, закована за стената.
— Кейт! Джейсън!
Те изглеждаха замаяни. Зениците им бяха неестествено големи и заемаха целия ирис. За това би могло да има само едно обяснение. Гейдър ми беше казал, че едно от многобройните престъпления на Лестър Дант е продажбата на наркотици. Сведох поглед към нещо, което бях преобърнал при нахлуването си в стаята. Тенекия. От нея бяха изпаднали празни шишенца и употребявани спринцовки.
„Копеле мръсно, ти си ги дрогирал!“ — изкрещях вътрешно.
Кейт и Джейсън продължаваха да се свиват. Бяха облечени в дрехи, които човек облича, когато ще ходи на църква. Кейт носеше тъмни пантофки, дълга до коленете, скромна синя рокля и панделка в същия цвят на главата си. Джейсън беше пременен в ниски черни обувки, черни панталони, бяла риза и папийонка. Косите им бяха грижливо сресани в непривични за тях прически, които подсказваха, че ги е ресал някой друг. Лицата им бяха бледи, с хлътнатини под очите. На устните на Кейт имаше размазано червило.
Единствената мебел в стаята беше легло, на което те, изглежда, бяха лежали, преди да изпаднат в ужас от шумното ми нахлуване.
— Кейт, това съм аз! Брад!
Те се отдръпнаха отчаяно от мен.
— Джейсън, аз съм твоят баща!
Стенейки, момчето се сгърчи назад, като опъна веригата си докрай.
Те никога не ме бяха виждали с брада. И наркотиците бяха замъглили до такава степен съзнанието им, че не можеха да ме разпознаят. Единственото, което знаеха, беше, че бруталното ми нахлуване ме превръща в заплаха за тях.
— Чуйте ме! Вие сте спасени!
Върнах се в тунела, за да взема чука и длетото. Когато изтичах обратно при Кейт и Джейсън, те обгърнаха уплашено главите си с ръце.
— Вече не трябва да се страхувате!
Хленчът им бе заглушен от звъна на чука по длетото, когато го забих до една от вградените в стената метални халки. Хвръкнаха парченца бетон. Бензиновите изпарения все още не бяха стигнали до стаята. Засега искрите не представляваха опасност, затова продължих да удрям с още по-голяма сила по халката и бетона около нея. Кейт и Джейсън бяха престанали да хленчат и мълчаха, сковани от ужас. Внезапно халката, към която беше прикрепен Джейсън, падна върху дюшека на леглото.
Насочих длетото към халката на Кейт. Когато хвръкналите при удара ми парченца бетон се посипаха по нея, тя се разтрепера. Заприлича ми на куче, което е било сплашвано толкова често, че се свива от страх, щом зърне стопанина си.
„Боже мой, тя си мисли точно това“ — изведнъж проумях аз. Представих си наркотичната мъгла, през която навярно ме виждаха двамата с Джейсън. Дългата ми брада беше нещото, което правеше най-силно впечатление във вида ми. А от физиономията на Пити в съзнанието им сигурно се беше запечатала само
Разбрах какво се е случило и ме обзе ярост. Пити се беше опитал да промие мозъците им, за да накара Кейт да го нарича свой съпруг, а Джейсън — татко, и, което за него беше още по-важно, да ги накара да повярват, че той наистина е такъв. Пити ги беше дрогирал, докато забравят кои са в действителност. Ден след ден, той им беше давал наркотици, решен да пречупи волята и да сломи съпротивата им, да ги превърне в послушните, боготворящи го син и съпруга от своите фантазии. Той се нуждаеше от марионетки, които да осъществят илюзиите му.
— Това съм аз! Наистина съм аз! — Забих длетото в стената. — Аз съм Брад!
Очите им се разшириха от още по-голям ужас.
— Джейсън, аз не съм този, за когото ме мислиш! Аз съм истинският ти баща!
Нямах време за обяснения. Трябваше да ги измъкна от къщата преди бензиновите пари да се разпространят и тя да избухне. С един последен отчаян удар избих халката, която държеше Кейт прикована към стената.
Двамата с Джейсън бяха твърде уплашени, за да помръднат от местата си.
Грабнах веригите им и ги задърпах към пролуката на вратата. Мушнах се в тунела и с помощта на веригите ги изтеглих през отвора един по един. Изведнъж ми се зави свят и си дадох сметка, че съм започнал да се задушавам от бензиновите изпарения. Докато влачех Кейт и Джейсън към края на тунела, в ума ми отново изникна асоциацията с кучета, които отказват да следват господаря си. Стигнах до мазето и видях, че от фалшивия електрически ключ, който едва не ме беше опържил жив, се издига пушек. Ето го детонаторът. Щом се възпламенеше, къщата щеше да избухне.
През отвореният на тавана люк влизаше слънчева светлина.
— Вече сте почти свободни, Кейт! Джейсън, скоро ще ви изведа оттук!
Но когато започнахме да се изкачваме по стълбите, Джейсън опули очи и се дръпна назад. Изкрещя. Над нас се появи един силует, който затули част от светлината. После светлината изчезна напълно, защото Пити затвори с трясък капака.
18
Пушекът, който извираше от фалшивия електрически ключ, се увеличи. Изкашлях се, но не можах да прочистя дробовете си. Грохотът над люка ми подсказа, че Пити избутваше тежкия тезгях върху него. Извадих пистолета си и стрелях по посока на шума. Когато в капака на люка се появиха четири дупки, изведнъж осъзнах с ужас, че изскочилите от дулото на оръжието ми искри могат да възпламенят бензиновите пари.
От изстрелите ушите ми писнаха. Бензинът вече покриваше по-голямата част от пода на мазето. Огледах се обезумяло за някакъв изход. Погледът ми се спря върху закованият с дъски прозорец над мивката. Изтичах да взема чука и се захванах да махам дъските.
Прозорецът беше от онези, които се отварят под ъгъл и се застопоряват на място с кука на тавана. Когато го отворих, чух вятъра, който явно се беше усилил, докато съм бил в къщата. Усетих го по лицето си, щом повдигнах Джейсън. Той се съпротивляваше, но все пак го избутах през отвора. После вдигнах Кейт, шокиран от това, колко лека е станала. Видът на природата отвън, на свободата, я посъживи. С изненадващ прилив на енергия, тя се промуши през прозореца, опитвайки се отчаяно да избяга от мен.
Уплаших се, че наближаващата експлозия може всеки момент да ме разкъса на части. Покатерих се върху мивката и, тъкмо когато се бях проврял през прозореца до гърди, тя се откърти от стената под тежестта ми и падна. Сграбчих клона на един храст и увиснах на него. Клонът се преви. Хлътнах по- надолу.
Забих нокти в пръстта, но продължих да се свличам към пода на мазето. За да спра пропадането си, разперих лакти от двете страни на рамката на прозореца. Дънките ми се съдраха в бетонната стена, докато се опитвах да издрапам с колена нагоре. Въпреки вятъра, който вееше в лицето ми и пушека, който извираше покрай тялото ми навън, усетих миризмата на бензина.
Сграбчих друг клон и изтеглих тялото си педя по педя през прозореца. Но катарамата на колана, на който висеше кобурът ми, се закачи за перваза. Помъчих се да повдигна хълбоци, за да освободя токата. Чух я как стърже по бетонната стена. Глътнах корем, повдигнах хълбоци колкото се може повече, усетих, че катарамата се откачи и, като удвоих усилията си, започнах да се измъквам през прозореца. Измъкнах хълбоците си. После бедрата си. Щом се озовах на ръце и колена, се изправих.
Когато изскочих тичешком от храстите, които обграждаха къщата, усетих как мускулите ми направо горят от притока на адреналин. Видях пикапа на Пити, чието завръщане не бях чул заради закованите върху прозореца дъски. Кейт и Джейсън не се виждаха никъде, но аз бях сигурен, че въпреки размътените си от наркотиците мозъци, те са се ориентирали в обстановката достатъчно, за да побягнат в противоположна на пикапа посока. Обърнах се, готов да хукна след тях към задната част на къщата, да пресека сечището и да се скрия в гората…
