Като кашлях от пушека, се изправих с олюляване на крака. Огледах се за Пити. Спрях погледа си върху горящия кратер, където преди миг се издигаше къщата. Брат ми не беше на мястото, където бяхме стояли. Сигурно експлозията беше запратила и него в шубраците.
Пламъците настъпваха към мен. Кейт и Джейсън. Трябваше да ги намеря. Докато навлизах, препъвайки се, все по-навътре в гората, се молех жена ми и синът ми да са успяли да избягат достатъчно далеч, за да не ги застигне огънят.
А Пити да не е успял. Защото той щеше да направи всичко възможно да ги върне.
Стига да не беше мъртъв. Може би взривът го беше убил.
Но тогава къде беше тялото му? След експлозията бяха останали толкова малко укрития, че би трябвало да видя трупа му. Но къде беше той?
Вятърът довя дима към мен и аз се разкашлях още повече, като залитах през гората. Докато съм лежал в безсъзнание, огънят бързо се бе разраснал, прескачайки от дърво на дърво. Храстите се запалваха един след друг. Вървях на зигзаг, за да избегна пламъците от дясната ми страна, но в следващия миг открих, че отляво гори нов участък от гората.
Искаше ми се да извикам „Кейт! Джейсън!“. Но те изглеждаха толкова уплашени от мен по време на бягството ни от мазето на къщата, че не ми се вярваше да ми отговорят. Така по-скоро щях да увелича паниката им. А дори и да ми викнеха в отговор, колкото и невероятно да ми се струваше това, съществуваше риск Пити да ги чуе и да ги намери преди мен.
Да не говорим, че той можеше да се ориентира по виковете ми и да разбере къде съм.
Огнената стихия бушуваше около мен. Вятърът носеше облаци от дим. Като се препъвах и се борех да си поема дъх, излязох на някакво открито пространство. Пламъците отново ме изпревариха и се прехвърлиха на дърветата срещу мен.
Колко далеч бяха успели да стигнат Кейт и Джейсън? Спомних си за потока, който бях следвал в гората. Ако успеех да се добера до него, ако те го достигнеха също, щяхме да имаме шанс да се спасим.
Да отида при потока?
Извадих компаса от джоба на ризата си. Като се взирах в стрелката му с присвити заради дима очи, се обърнах с лице на северозапад — в противоположната посока на тази, от която се бях приближил към къщата. Прибрах компаса, наведох се, за да избегна един падащ горящ клон и се затичах на северозапад към все още незасегнатите от огъня дървета.
От пожара се носеше пукот и пращене. Сухите дънери експлодраха от горещината. От дървото от дясната ми страна внезапно се разлетяха парчета кора и дървесина и аз се хвърлих на земята, давайки си сметка, че този път гърмежът бе предизвикан от пушката на Пити.
Извадих пистолета си и останах поразен колко силно трепереше ръката ми. Инструкторката ми в Денвър ме бе предупредила, че независимо колко си добър в стрелбата по мишени, пак ще се окажеш неспособен да овладееш оръжието си, когато се стигне до борба на живот и смърт. Когато страхът вземе връх, всичките ти умения отиват на кино.
Пламъците се приближаваха. Не можех повече да стоя на мястото си. Но щом помръднех, Пити щеше да открие огън по мен. Припомних си всичко, което бяха изстрадали Кейт и Джейсън, и трудностите, през които бях преминал, за да ги открия. Спомних си как Пити ме остави да умра в планината. Яростта стегна мускулите ми. Ръката ми спря да трепери.
Притичах до друго дърво. Изстрелът на Пити обели кората му. Направих това, което Пити най-малко очакваше — втурнах се обратно към пламъците, към дървото, зад което одеве се бях скрил. Вече знаех къде се спотайва брат ми — в един храсталак, в който побързах да изстрелям три куршума. Димът ме обгърна. Задържах дъха си и се втурнах към храстите под прикритието на пушека, като натиснах още три пъти яростно спусъка. Но когато влетях с трясък в тях, вместо труп намерих само една празна гилза.
Наведох се, дишайки хрипливо, и огледах храсталака за някакво движение. Ала той целият се люлееше, тъй като сгорещеният от пламъците въздух усилваше вятъра. Празна гилза. Колко пъти беше стрелял по мен Пити? Доколкото знаех, поне два. Колко патрона имаше в ловната пушка? Спомних си какво бях научил от продавача в оръжейния магазин — повечето модели побираха четири в магазина си и един в патронника. Джобовете на ризата на Пити не бяха издути. Значи разполагаше минимум с три патрона.
Толкова силно ми припари на гърба, че затичах към по-далечно укритие. Бягайки приведен, стигнах до други храсти и като се възползвах от гъстия дим, се втурнах към един пън.
Раненото ми рамо пулсираше. Не можех да движа ръката си. Обаче останалата част от тялото ми беше непокътната. Усетих такъв приток на енергия заради страха и повишения ми адреналин, че се претърколих до едно повалено дърво, знаейки, че не трябва да оставам на същото място, където бях паднал. Огънят отново опърли гърба ми. Носен от вятъра, димът ме обгърна. Пити сигурно също бе обвит в пушек и не можеше да ме види.
Измъкнах компаса от джобчето на ризата си и пак сверих посоката. Като се мъчех да сдържам кашлицата си, която можеше да издаде местоположението ми, тръгнах на североизток през димната завеса. Не виждах нищо на повече от пет крачки пред себе си. Готов да стрелям, ако зърна някоя заплашителна сянка, продължих да си проправям път през гората, като често поглеждах компаса.
От лявото ми рамо капеше кръв. Чувствах се замаян. Огънят всеки миг щеше да ме настигне. Горещината ме тласкаше напред, подтиквайки ме да вървя по-бързо.
Бях толкова зает да се взирам в движещия се на талази дим за някаква следа от Пити, че не обръщах внимание къде стъпвам. Стръмният бряг на потока бе висок почти два метра. Щях да падна във водата, ако един елен не бе изскочил от пламъците от дясната ми страна. Аз се вцепених от изненада, а той профуча с трясък край мен, стовари се в ниското, прецапа потока и скочи на отсрещния бряг.
Спуснах се бавно до водата и усетих полъх на свеж въздух. Рекичката беше плитка. Прецапах я, без да си давам сметка, че ще намокря туристическите обувки и чорапите си, зает от мисълта къде ли може да е Пити. Вдясно от мен, надолу по течението, някаква сянка се раздвижи сред дима. Вече се канех да стрелям, когато ми хрумна, че тя може да е както на Пити, така и на Кейт.
Не натиснах спусъка, но продължих да държа сянката на прицел. Пушекът щипеше очите ми, докато се взирах да различа по-добре очертанията на фигурата.
В следващия момент тя изчезна. Който и да бе, се бе покатерил на брега на рекичката и се бе скрил в гората. Последвах примера на фигурата, изкачих с усилие стръмния склон и навлязох в задимен гъсталак, като се оглеждах да я зърна отново.
Не спирах да мисля за нея. Ако беше Кейт, не трябваше ли да видя още една, по-малка сянка до нея, тази на Джейсън?
Не и ако той беше от другата й страна.
Трябваше да бъда сигурен, преди да дръпна спусъка. Докато криволичех между дърветата, примигнах, за да прогоня сълзите от раздразнените си от дима очи и се загледах към неясните очертания на гората вдясно от мен. Нещо се движеше. Зърнах брадата на Пити. Той вдигна ловната си пушка. Натиснах спусъка.
Внезапно ме заслепи огнено зарево, което, тласнато от силен порив на вятъра, профуча над главата ми. Дърветата и храстите пред мен избухнаха в пламъци. Почувствах как горещата вълна опърли косата ми и залитнах назад, загубвайки равновесие. Строполих се на брега на рекичката точно върху раненото си рамо. Стиснах зъби, за да не изкрещя, претърколих се до потока и се стоварих болезнено в плитките му води.
Изправих се с огромно усилие. Изпуснах компаса и не можах да го намеря. Не че сега той можеше да ми бъде от полза. Пред мен и зад мен бушуваше пожар, предполагах, че Пити е някъде от дясната ми страна, така че единствената безопасна посока, в която можех да поема, бе наляво, по течението на рекичката. Нямах представа дали бях улучил брат ми. Но ако не бях, той сигурно щеше да потърси убежище във водата,
