Мисията „Нощ и мъгла“

— Говори по-бавно, за Бога! — подкани го Холоуей. — Какво се опитваш да ми кажеш? Видял си какво?

— Череп! Проклет череп! Изрисуван с черна боя върху чаршафа ми! И върху леглото на бодигарда на жена ми!

— По-спокойно. Може да не е това, което мислиш. Някой се опитва да те заплашва със смърт. Няма причина да свързваш…

— Щом имаме работа с „Нощта и мъглата“, не мога да не мисля, че… Това е повече от обикновена заплаха. Ти знаеш какво означава символът! Който и да го е нарисувал, иска да ни покаже, че му е известно всичко за нас!

Холоуей говореше ниско, за да не привлече вниманието на охраната си отвън в коридора.

— Добре, да предположим, че са те. Какво значение има? Това не променя нещата. И без това знаем, че са ни разкрили.

— Напротив. Променя всичко! — гласът на Розенберг достигна до истерия. — Доказва, че не са се задоволили с отвличането на бащите ни! Сега е наш ред! Греховете на бащите! Следващото поколение трябва да ги изкупи със страданията си! И те са в състояние да ни навлекат всякакви беди! Успели са да проникнат в дома ми въпреки всички предпазни мерки!

— Не можем да обсъждаме това до безкрайност по този телефон — предупреди го Холоуей. — Сега затвори. Обади ми се след час по…

Но Розенберг не спираше.

— И това не е всичко! Защо два черепа? Защо на леглото на бодигарда на жена ми?

— Предполагам, че за да подсилят ефекта. Да…

— По дяволите, ти не разбираш! Жена ми и бодигардът й са любовници! Мислех, че никой не знае! Правех се, че не забелязвам! Но „Нощта и мъглата“ и това са научили! Затова са изрисували черепите точно на тези две легла! Искат да ми кажат, че им е известно всичко за мен, дори кой спи с жена ми! Да се изфукат, че знаят всички мои тайни! Всички наши тайни, Холоуей! Сделката! Пратката! Ако са научили…

— Правиш прибързани заключения!

— Прибързани ли? — изстена Розенберг. — О, Боже, защо ли влязох с теб в тази игра? Ти си толкова самонадеян, че дори не искаш да си признаеш…

— Сет и Ледената висулка ще се погрижат.

— Ще се погрижат? Ще? Но все още не са, нали? Само това ме интересува! Докато онези двамата гонят вятъра, ето какво ме сполетя. Отказвам се от сделката!

— Какво?

— Отказвам се или поне ми позволи да спра кораба! Не искам да имам двама врагове насреща си, Холоуей! Ако клиентите ни разберат, че сме започнали без да ги предупредим, че някой би могъл да знае за доставката, ще ни видят сметката! „Нощта и мъглата“ ще ни се сторят цвете в сравнение с тях!

— Докога ще ти повтарям, че…

— Не, изслушай ме! Веднага щом затворя, се обаждам в Рио. Ще направя онова, което веднага трябваше да направя! Ще кажа „не“! А след това ще чакам твоите двама маниаци да се разправят с „Нощта и мъглата“!

Холоуей усети, че устата му пресъхва. Не се и съмняваше, че Розенберг ще направи онова, което каза. Везната се бе наклонила. Събитията ставаха неконтролируеми.

Опита се да намокри пресъхналите си устни.

— Е, добре — успя да продума. — Щом смяташ, че така ще е най-безопасно.

Холоуей седна до телефона. Истината бе, но той никога не би си позволил да каже на Розенберг, че бе получил още три съобщения от членове на групата за изрисувани черепи на различни места. Милер от Сент Пол, Минесота, бе открил изрисуван череп на дъното на изпразнения си басейн. Калъдън от Бристол, Англия — на масата си за билярд. Свенсон от Гьотеборг, Швеция — върху пода на кухнята си.

Изводите сами се натрапваха. Във всеки от горните случаи символът, нарисуван в дома на „жертвата“, сякаш казваше: „Можем да се доберем навсякъде, дори там, където смяташ, че си в безопасност. Но ако искахме, можехме да нарисуваме черепа и на друго място, където всеки би могъл да го види, например в службата или на показ пред съседите ти. Трябва да разбереш — ние можем да те разкрием по всяко време, да те унижим пред съпругата и децата ти, да попречим на деловите ти връзки. А след това? Мислиш ли, че ще се задоволим само с това? Можем да те отвлечем, както баща ти. Ще се наложи да платиш за всичко. Така, както някога са платили нашите близки и любими хора. Както платихме и ние“.

Холоуей потръпна ужасено и направи още една съпоставка между всичките случаи. След като Милер, Калъдън, Свенсон, а сега и Розенберг бяха открили черепите, до един бяха пренебрегнали мерките за безопасност и му бяха позвънили директно, а не според инструкцията. „Нощта и мъглата“ постигаха целта си. Разваляха желязната дисциплина и предизвикваха паника. Колко ли членове на групата щяха да му се обадят още? Кога ли и той самият щеше да открие такъв череп в дома си? Бе наредил на охраната да удвои бдителността около къщата в Кичънър, където бе изпратил семейството си. Освен това бе наел още хора да охраняват имението, в което се намираше. А може би бе дошло време да напусне този дом и красивата околност, наследени от баща му.

Поклати глава. Не! Щом Сет и Ледената висулка се бяха заели със случая, щяха да успеят. „Нощта и мъглата“ ще бъдат унищожени.

А междувременно? Нужна е решителност.

„Няма да ме победят!“ — мислеше Холоуей. — „Злодеите няма да успеят!“

Но отново си зададе същия въпрос — кога ли и той ще намери нарисуван череп?

Опита се да се пребори с налегналите го мисли. Бе си задал неудобен въпрос. По-добре би било да се запита: „Кога Сет и Ледената висулка ще се върнат като победители, за да избавят всички нас?“

Рио де Жанейро.

От покрива на небостъргача, ограден със стъклени прегради, пред бизнесмена се откриваше чудесна гледка към тълпите от къпещи се в чувствената извивка на залива Копакабана. Ако искаше, можеше да погледне от противоположния край, където щеше да види масивната статуя на Христос Спасителя на върха на планината Корковадо, но това рядко му се случваше. Между духа и плътта винаги го привличаше повече телескопът, обърнат към плажа, където разглеждаше най-възбуждащите жени на света. Богатството му бе гаранция, че малко от тях ще устоят на изкушението да бъдат негови.

В момента обаче изпитваше само гняв. Притисна безжичния телефон до ухото си.

— Розенберг, да не мислиш, че нямам какво друго да правя, освен да сключвам сделки и после да казвам на клиентите си, че е станала грешка? Да си затворя очите, когато става дума за доставка на стойност сто милиона и аз получавам петнадесет процента? Да не говорим, че вече получих от тях двадесет процента в аванс и парите трупат лихви в швейцарска банка? Но ако забравим тези подробности за секунда, говоря ти като приятел — сделката си е сделка. Първо, моите клиенти стават ужасно лоши, когато им се провали сделка. Второ, тази доставка не може да бъде спряна, защото товарът е вече на път и аз винаги вземам мерки да стоя по-далеч. Дори не съм питал за името на кораба. Използвам толкова много посредници, че изобщо не знам как бих могъл да я спра. Трябваше по-рано да помислиш за всичко това.

Розенберг започна да заеква.

Бизнесменът го прекъсна.

— Ако не искаш да се мокриш, не влизай във водата. Или хем ти се иска, хем не ти стиска, а? Кажи ми поне една причина, която аз да не знам и която заплашва сигурността на доставката. Ако има такава и не си ни предупредил, сам ще изпиташ на гърба си колко ужасно лоши могат да бъдат клиентите ми. И така, сещаш ли се за нещо? Какви неприятности имаш предвид?

— Ами, нищо… — прошепна Розенберг.

— Повтори, не чувам.

— Всичко е наред. Няма проблеми.

— Тогава защо, по дяволите, се обаждаш?