— И?
— Какво да ви кажа? Препоръчах го за онази малка роля в „Нарушени обещания“.
— Ако искам да видя тези пробни снимки, трябва ли да го съгласувам с някого?
Жената се замисли за минута.
— Все още сте във ведомостта за „Нарушени обещания“, нали?
— Да.
— И Крейн участва във филма. Изглежда ми законно искане. — Тя провери графика. — Използвайте четвърта прожекционна зала. След трийсет минути. Ще изпратя долу оператора с филма.
И така аз седнах в мрака, изгледах пробните снимки и почувствах тръпката, която скоро щях да опозная много добре. Когато филмът свърши, известно време останах неподвижен.
Операторът излезе от кабината.
— Добре ли сте, господин Слоун? Искам да кажа, не сте болен или нещо подобно?
— Не. Благодаря. Аз съм…
— Какво?
— Само мисля.
Поех дълбоко дъх и се върнах в отдела за кастинги.
— Станала е грешка. Това не бяха пробните снимки на Крейн.
Жената със слабото лице поклати глава.
— Няма грешка.
— Но това беше сцена от „Блудния син“. Филма на Джеймс Дийкън. Станало е някакво объркване.
— Не, това беше Уес Крейн. Той пожела да снима тази сцена. От сценографския отдел използваха нещо, което приличаше на плевнята от оригинала.
— Уес…
— Крейн — подчерта тя. — Не Дийкън.
Двамата останахме загледани един в друг.
— И вие го харесахте? — попитах аз.
— Ами… Помислих си, че е смелчак да избере тази сцена… И да се справи успешно. Една погрешна стъпка и щеше да изглежда като идиот. Да, харесах го.
— Искате ли да помогнете на момчето още малко?
— Зависи. Това ще ми причини ли неприятности?
— Тъкмо обратното. Ще спечелите червени точки.
— Как?
— Само се обадете на заместник-директора на студията. Кажете му, че съм бил тук и съм поискал да гледам пробни снимки. Но вие не сте ми позволили, защото не съм имал разрешение. Ала аз съм се разстроил, така че сте размислили и му се обаждате, за да се уверите, че сте постъпили правилно. Все пак не искате да изгубите работата си.
— И какъв ще е резултатът от това?
— Ще се раздразни любопитството му. Той ще се поинтересува за чии пробни снимки става дума. Кажете му истината, но използвайте тези думи: „На момчето, което прилича на Джеймс Дийкън.“
— Все още не разбирам…
— Ще разберете — усмихнах се аз.
Обадих се на моя агент и му казах да пусне в „Дейли Върайъти“ и „Холивуд Рипортър“ следното съобщение: „Носителят на Оскар, сценаристът Дейвид Слоун, за първи път като режисьор подготвя заснемането на филма «Наемниците» и ще използва за главната роля актьора Уес Крейн, който прилича на звездата Джеймс Дийкън.“
— Какво става? И някой друг ли те представлява? За първи път чувам за „Наемниците“.
— Лу, имай ми доверие.
— Коя е студията?
— Всяко нещо с времето си.
— Ах ти кучи сине, ако смяташ, че ще работя за теб, а някой друг ще получи комисионната…
— Повярвай ми, ще си получиш 10-е %. Ако някой ти звънне, кажи му, че трябва да говори с мен. Ти не си упълномощен да обсъждаш проекта.
— Да го обсъждам? Как, по дяволите, мога да го обсъждам, когато не знам нищо за него?
— Точно така. Видя ли колко лесно ще ти бъде?
После отидох с колата до един магазин за видеокасети и купих „Блудния син“.
Бях гледал филма преди години. Вечерта двамата с Джил го гледахме петнайсет пъти. Или поне част от него. Всеки път, щом свършеше сцената в плевнята, връщах лентата на началото й.
— Какво правиш, за бога? Не искаш ли да изгледаме целия филм?
— Същата е. — Гледах удивено в екрана.
— Какво имаш предвид с това същата? Да не си пил?
— Сцената с плевнята. Същата е като в пробните снимки на Уес Крейн.
— Е, ами естествено. Нали ми каза, че от сценографския отдел са опитали да имитират оригиналния декор.
— Нямам предвид плевнята. — Отново потръпнах. — Виж тук, в „Блудния син“, Дийкън изпълнява по- голяма част от сцената, проснат на пода на плевнята. Едната страна на лицето му е притисната към сламата. Почти усещам мириса на праха и плявата. Той говори повече на пода, отколкото на баща си, който е зад него.
— Виждам го. Е, и накъде биеш?
— Същото е и в пробните снимки на Уес Крейн. Един продължителен кадър на пода. Бузата на Крейн е притисната към дървото. Гласът му звучи като на Дийкън във всеки миг, във всяка пауза, дори в този задавен звук точно тук, сякаш героят се кани да изхлипа — те са идентични.
— И каква мистерия откриваш в това? Крейн сигурно е изучавал тази част от филма, преди да реши да я използва за пробните си снимки.
Върнах пак лентата.
— Не, не отново — изпъшка Джил.
На другия ден следобяд ми позвъни заместник-директорът на студията:
— Разочарован съм от теб, Дейвид.
— Не ми казвай, че не харесваш преработения сценарий на „Нарушени обещания“.
— Преработеният сценарий? Пре… О, да, сценария. Великолепен е, Дейвид, великолепен. Точно сега снимат. Естествено разбираш, че трябваше да направя някои допълнителни промени. Не се притеснявай. Няма да искам да делим авторския хонорар — изкиска се той.
Засмях се на свой ред.
— Добре, олекна ми.
— Обаждам ти се за днешното съобщение във вестника. Откога си станал режисьор?
— Точно от това се опасявах. Не съм упълномощен да говоря за това.
— Питах агента ти. Каза ми, че той не се занимава със сделката.
— Ами да, това е нещо, за което преговарям лично.
— С кого?
— Уолт, наистина не мога да говоря за това. Тези параграфи в договора направо ме шашват. Те могат да станат причина да се закучи сделката. А аз още не съм приключил преговорите.
— С това момче, което прилича на Джеймс Дийкън?
— Честно, казах ти колкото мога, Уолт.
— Ще ти го кажа направо. Не мисля, че е добре за теб да се опитваш да ни го отмъкваш. Не забравяй, че аз го открих. Вчера изгледах пробните му снимки. Той притежава качествата на звезда.
Знаех кога е гледал пробните снимки. Веднага след като жената от отдела за кастинги му се обади да го пита дали имам правото да ги видя. Това бе едно от нещата, на които можеш да разчиташ в този бизнес.
