— Разбира се, че може! — каза Кристофър Робин. — Аз ще те направя. — И той взе една пръчка, докосна рамото на Пух и каза: — Стани, Сър Пух де Мечо, най-верен от всичките ми рицари.
Пух се изправи, после седна и каза: „Благодаря“, което е най-подходящо да кажеш, след като са те направили Рицар. После почна да си представя как той и Сър Помпа, и Сър Бразилия, и Факторите живеят заедно с един кон и са верни рицари (всички освен Факторите, които се грижат за коня) на Добрия Крал Кристофър Робин… но от време на време поклащаше глава и си казваше „май обърках всичко“. После взе да мисли за всички неща, които Кристофър Робин ще иска да му разкаже, когато се върне оттам, където ще отиде, и каква бъркотия ще настъпи в главата на едно Мече с Много Малко Ум, когато ще трябва всичко да запомни поред. „Затова може би — каза си тъжно той — Кристофър Робин няма да ми разказва повече.“ И не знаеше дали да си Верен Рицар означава, че продължаваш да бъдеш верен, без да споделят с тебе.
— Пух! — извика Кристофър Робин, като още гледаше света, подпрял брадичката си с ръце.
— Да! — каза Пух.
— Когато вече… когато… Пух?
— Да, Кристофър Робин?
— Вече няма да направя Нищо!
— Никога ли вече?
— Е, не толкова често! Не ти дават!
Пух очакваше да продължи, но той пак замълча.
— Да, Кристофър Робин! — подкани Пух.
— Пух, когато аз… ти знаеш… когато вече няма да правя Нищо, ще идваш ли тук понякога?
— Само аз?
— Да, Пух!
— Ти също ли ще идваш?
— Да, Пух, непременно ще идвам! Обещавам, Пух!
— О, така е хубаво!
— Пух, обещай ми, че няма да ме забравиш никога! Дори когато стана на сто!
Пух помисли малко.
— А аз на колко ще бъда тогава?
— На деветдесет и девет.
Пух кимна:
— Обещавам!
Все още с очи, отправени към света, Кристофър Робин протегна ръка за Пуховата лапа.
— Пух — каза той сериозно, — ако аз… ако аз не съвсем… — Той спря и отново започна: — Пух, каквото и да се случи, ти ще разбереш, нали?
— Какво да разбера?
— О, нищо! — Кристофър Робин се засмя и скочи на крака. — Ела!
— Къде? — попита Пух.
— Навсякъде!
И те тръгнаха. Заедно. Но където и да отидат, каквото и да им се случи по пътя в това омагьосано място в средата на Гората — едно малко момче и неговото Мече винаги ще си играят.
Информация за текста
© 1928 Алън А. Милн
© 1987 Вера Славова, превод от английски
Alan A. Milne
The House at Pooh Corner, 1928
Източник: http://bezmonitor.com
Разпознаване: Виктор
Надписите от картинките въведе Мирела.
Допълнителна редакция: moosehead, 2010
Издание:
Издателство Отечество, София, 1988
Второ издание
Библиотека „Смехурко“
Отговорен редактор на библиотеката: Лилия Рачева
Редактор: Майя Методиева-Драгнева
Художествен редактор: Васил Миовски
Технически редактор: Стефка Русинова
Коректор: Мая Халачева
Илюстрации: Ърнст Шепард
A. A. Milne. The World of Pooh
Illustrated by E. H. Shepard
Methuen & Co. LTD, London
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15137]
Последна редакция: 2010-01-19 13:51:00
